Уан Дайрекшън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от One direction)
Направо към: навигация, търсене
„Уан Дайрекшън“
One Direction 2013.jpg
„Уан Дайрекшън“ през февруари 2013 г.
От ляво надясно: Хари Стайлс, Зейн Малик, Найъл Хоран, Лиъм Пейн, Луи Томлинсън
Информация
Създадена 2010 г. във Великобритания
Стил пауър поп, поп рок, тийн поп, денс поп
Активни години от 2010 г.
Музикален издател Сайко, Кълъмбия рекърдс
Свързани изпълнители финалистите от Х Фактор Великобритания 2010 г.
Уебсайт onedirectionmusic.com
Членове Найъл Хоран
Лиъм Пейн
Зейн Малик
Луи Томлинсън
Хари Стайлс
„Уан Дайрекшън“ в Общомедия

„Уан Дайрекшън“ (на английски: One Direction, в превод „Една посока“) e британско-ирландска бой банда.

Състои се от петима членове - Найъл Хоран (Niall Horan), Зейн Малик (Zayn Malik), Лиам Пейн (Liam Payne), Хари Стайлс (Harry Styles) и Луи Томлинсън (Louis Tomlinson). Те подписват договор със звукозаписната компания на Саймън Кауъл „Syco Records“, след като завършват трети в седмите серии на британското музикално състезание X Factor. В Северна Америка подписват по-късно с „Кълъмбия рекърдс“. Прочули се най-вече посредством интернет и социални мрежи, петимата издават албумите си Up All Night (2011) и Take Me Home (2012), с които чупят редица рекорди и оглавяват класации на световно ниво. Двата албума включват хитови сингли като "What Makes You Beautiful", "Live While We're Young" и "Little Things".

Често посочвана като първия представител на тенденцията за възраждането популярността на т.нар. "бойбанди" или момчешки музикални групи, Уан Дайрекшън е продала над 14 милиона сингъли и 8 милиона албуми по цял свят.[1] Сред постиженията им са две награди BRIT и три от церемонията MTV награди за музикално видео. От Billboard ги назовават "Топ изпълнителите на 2012"[2], а The Huffington Post нарича 2012 г. "Годината на Уан Дайрекшън".[3] Групата подкрепя различни благотворителни организации и фондации и членовете ѝ са рекламни лица на Pokémon, Nokia, HarperCollins и Hasbro. Появяват се и на телевизионния екран, играейки себе си, в сериала iCarly в епизода „iGo One Direction“ (2012). 

История[редактиране | edit source]

Участие в The X Factor (2010 - 2011)[редактиране | edit source]

През 2010 година Зейн Малик, Луи Томлинсън, Хари Стайлс, Найъл Хоран и Лиъм Пейн се явяват на кастингите за седмото британско издание на музикалното шоу X Factor и търсят одобрението на съдиите като соло изпълнители в момчешката категория. Зейн се записва за кастингите още през 2009 година, но така и не се явява, защото не намира смелост. Година по-късно се изправя пред съдиите, пеейки акапелно песента „Let me love you“ на Марио, и преминава в следващия етап на конкурса. Подобно на него Лиъм, следвайки собствените си амбиции да стане певец, се явява на кастинг за предаването още на 14 години, но бива отхвърлен със заръката да се върне след няколко години, когато гласът му ще е по-трениран. В седмото издание е одобрен след впечатляващото си изпълнение на песента "Cry Me A River" на Майкъл Бубле. Хари Стайлс, Найъл Хоран и Луи Томлинсън също преминават към "тренировъчните лагери" след като изпълняват, съответно, "Isn't She Lovely" на Стиви Уондър, "So Sick" на Ни-Йо и "Hey There Delilah" на Plain White T's.

И петте момчета преминават първите тренировъчни лагери успешно, но не преминават към етапа "къщата на съдиите". По идея на гост съдията Никол Шерзингер петимата са събрани в група и по този начин са допуснати нататък в състезанието. Името на групата измисля Хари. След създаването и момчетата прекарват две седмици заедно, за да се опознаят и сплотят. Първата песен, която изпяват като група и с която се явяват пред менторът им Саймън Кауъл, е „Torn”. Саймън споменава, че това им изпълнение го е убедило, че момчетата са "уверени, забавни, като дългогодишни приятели и обречени на успех". Уан Дайрекшън преминава към концертите на живо и за десетте си седмици престой никога не отива на елиминации. Изпълняват много песни, сред които "My Life Would Suck Without You", "Nobody Knows", "Kids in America", "Something About the Way You Look Tonight" и "Only Girl (In the World) ". Катог рупа бързо набират известност във Великобритания. На финала на шоуто изпълняват "She's the One" със световно известната звездата Роби Уилямс, но остават на трето място.

Веднага след края на шоуто, кавърът на групата на песента "Forever Young", който е щял да бъде издаден официално, ако групата беше спечелила състезанието, изтича в интернет. Малко по-късно е обявено, че групата подписва договор със звукозаписната компания на Саймън Кауъл Сайко рекърдс за 2 милиона британски паунда. Записите за дебютния албум на момчетата започват през януари 2011 г. в Лос Анджелис, където те работят с известния продуцент Ред Уан. През февруари е издадена книгата "One Direction: Forever Young (Our Official X Factor Story)" (б.пр. "Уан Дайрекшън: Завинаги млади (Официалната ни история през X Factor)"). Прес същия месец групата участва, заедно с другите състезатели в X Factor, в традиционното турне на предаването из Великобритания и пеят пред общо 500 000 души. След април същата година, Уан Дайрекшън продължава да работи върху първия си албум в студиа в Стокхолм, Лос Анджелис и Лондон с продуценти и текстописци като Рами Якуп, Карл Фалк, Саван Котеча, Стийв Мак и други.

Членове[редактиране | edit source]

Найъл Хоран[редактиране | edit source]

Найъл Хоран

Найъл Джеймс Хоран (на английски: Niall James Horan), роден на 13 септември 1993 година, е от Мълингар, Република Ирландия. След развода на родителите си известно време живее ту при единия, ту при другия, но накрая остава при баща си в Мълингар заедно с брат си, Грег. Найъл свири на китара и е любител на музиката още от малък. На първото си прослушване в The X Factor изпълнява песента „So Sick“ на Ни Йо.

Зейн Малик[редактиране | edit source]

Зейн Малик

Зейн Джаваад Малик (на английски: Zain „Zayn“ Jawaad Malik), роден на 12 януари 1993 година в болница „Света Лука“, е от Брадфорд, Западен Йоркшир, Англия. Майка му е англичанка, а баща му — пакистанец. Има три сестри. Като дете Зейн е срамежлив и не е приеман от съучениците си заради пакистанско-британския си произход. Свъзан е с музиката от малък. Растейки, той слуша основно R&B и рап. Музикални идоли за него са Бруно Марс, Майкъл Джексън, Ъшър и други. Харесва рап и R&B музика. През май 2012 г. Зейн потвърждава, че се среща с певицата Пери Едуардс от Литъл Микс.

Лиъм Пейн[редактиране | edit source]

Лиам Пейн

Лиъм Джеймс Пейн (на английски: Liam James Payne), роден на 29 август 1993 година, е от Улвърхамптън,Англия. Майка му се казва Карън, а баща му — Джеф, и има две по-големи сестри, Рут и Никола. До 4-годишна възраст на Пейн постоянно му се правят медицински тестове в болница, тъй като единият му бъбрек не функционира. Като ученик Лиъм спортува активно. В училище е малтретиран и на 12 години започва уроци по бокс. От малък проявява интерес към музиката и се изявява на различни места. Споменава Джъстин Тимбърлейк като едно от най-големите си вдъхновения. Често го сравняват с Гари Барлоу от Take That.

Хари Стайлс[редактиране | edit source]

Хари Стайлс

Хари Едуард Стайлс (на английски: Harry Edward Styles) e роден на 1 февруари 1994 година (20 години) в село Холмс Чапъл, провинцията Чешир, Англия. След развода на родителите си, Хари, сестра му, Джема, и майка му се преместват да живеят в Чешир. На 12 години той и семейството му отново се връщат в Холмс Чапъл. В ученическите си години е вокал на групата "Уайт Ескимоу" (White Eskimo), която създава заедно със свои приятели. На прослушването за X Factor през 2010 г. той се явява с песента „Isn't She Lovely“ на Стиви Уондър.

Луи Томлинсън[редактиране | edit source]

Луи Томлинсън

Луи Уилям Томлинсън (на английски: Louis William Tomlinson) (рождено име: Louis Troy Austin), роден на 24 декември 1991 година, е от Донкастър, Южен Йоркшър, Англия. Родителите му се разделят, когато е малък, и той взима името на втория си баща — Марк Томлинсън. Луи има пет по-малки полусестри. В училищните си години участва в мюзикъли и други музикални изяви. На прослушването за X Factor се явява с песента "Hey There Dellilah".

Дискография[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. One Direction — Modest! Management. // Modest! Management, 1 февруари 2013. Посетен на 1 февруари 2013.
  2. Андрю Хамп. One Direction: Q&As With Billboard's Top New Artist of 2012. // Billboard. Prometheus Global Media, 14 декември 2012. Посетен на 14 декември 2012.
  3. Морийн Елизано. 2012: The Year of One Direction. // The Huffington Post. TheHuffingtonPost, Inc., 24 август 2012. Посетен на 8 септември 2012.

Външни препратки[редактиране | edit source]