Vanitas
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Vanitas (лат. vanitas, букв. — «суета, тщеславие») e жанр в живописта от епохата на барока.
Представлява алегоричен натюрморт в центъра на който традиционно е изобразяван човешки череп. Тези картини от най-ранния етап на развитие на натюрморта в историята на изкуството са предназначени за да напомнят за преходността на живота, безсмислието на удоволствията и неизбежността на смъртта. Най-широко жанрът е застъпен във Фландрия и Холандия през XVI и XVII век, като има примери и във Франция и Испания. Исторически това е времето на контрареформацията.
Стилът на жанра се свърза с библейския стих от Еклесиаста: Vanitas vanitatum et omnia vanitas.
Източници и литература[редактиране]
- Raymond J. Kelly. To be, or not to be : four hundred years of vanitas painting
- Naomi Popper-Voskuil. Selfportraiture and vanitas still-life painting in 17th- century Holland
- Звездина Ю. Н. Эмблематика в мире старинного натюрморта: К проблеме прочтения символа. М., 1997.