Моноплакофори
| Моноплакофори | ||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||
| ||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||
Lemche, 1957 | ||||||||||||
| Моноплакофори в Общомедия | ||||||||||||
| [ редактиране ] |
Моноплакофори или Моноплакофора (Monoplacophora) е малък клас дълбоководни мекотели, които до 1952 г. са били известни единствено по изкопаемите фосили от камбрий, силур и девон и са приемани за изчезнали.
Откритие на съвременните представители[редактиране | редактиране на кода]
На 6 май 1952 г.[1] при датска експедиция на подводницата „Галатея“ са взети проби от дъното на океана около централноамериканското крайбрежие. Така са открити няколко мекотели от класа, с размери едва около 2 cm, които са причислени към вида Neopilina galatheae[2]. Това се случило в близост до тихоокеанското крайбрежие на Коста Рика на дълбочина 3950 m. Това събитие е описвано като най-драматичното в историята на малакологията откритие, сравнявано с откритието на друг жив фосил – латимерията.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Днес представителите са открити на дълбочина от 170 до 6500 m в Тихи, Атлантически и Индийски океани, включително и около Антарктида. Срещат се на дъното на водоемите върху твърд или мек субстрат.
Анатомия[редактиране | редактиране на кода]
Сред съвременните мекотели моноплакофорите са приемани за едни от най-примитивните представители на типа. Те притежават архаични черти, като обширна целомна празнина, метамерен строеж на някои от органните системи и примитивна нервна система.
Тялото отгоре изцяло е покрито от тънка овална, калпакоподобна или плоскоспирална (при изкопаемите) раковина със спирална извивка насочена напред, която ги отличава от коремоногите. При много от съвременните видове раковината е тънка и полупрозрачна с развит периостракум.
Кракът е подвижен и закръглен, разположен от долната част на тялото. Главата е слабо изразена от тялото. Липсват очи. На главата се намира уста, пред и зад която се намират дълбоки гънки. В края на задните се намират пипала, покрити с реснички, които вероятно участват в насочването на храната към устата. Притежават радула. В глътката се изливат каналите на големи слюнни жлези, а хранопровода притежава специфични джобове. В стомаха се намира т.нар. „кристално стъбло“. Хепатопанкреасът е чифтен. Червата завършва с анален отвор зад крака. Хранят се със субстрат от дъното.
При моноплакофорите е добре изразена метамерността на органите. Мантийната празнина съдържа от три до шест чифта хриле. Бъбреците са също от три до шест чифта, а половите жлези от два до четири. Мускулите на крака са до осем. Сърцето е съставено от чифт предсърдия и чифт камери. Нервната система е представена от надлъжни нервни кордони. Моноплакофорите са разделнополови като само някои от видовете като Micropilina arntzi са хермафродитни.
_001.jpeg)
_002.jpeg)
