Оливър Сакс

Оливър Сакс
Oliver Wolf Sacks
	Оливър Сакс Oliver Wolf Sacks
английски невролог и писател
Роден	9 юли 1933 г. Уилисдън, Голям Лондон, Великобритания
Починал	30 август 2015 г. (82 г.) Гринуич Вилидж, Ню Йорк, САЩ
Религия	атеизъм
Националност	Великобритания
Медицина
Област	неврология
Работил в	Нюйоркски университет; Колумбийски университет; Университет на Уоруик
Семейство
Съпруга	няма
Подпис
Уебсайт	www.oliversacks.com Страница в IMDb
	Оливър Сакс в Общомедия

Оливър Уолф Сакс (на английски: Oliver Wolf Sacks) е английски невролог.

Прави по-голямата част от кариерата си в Съединените щати. Става международно известен със своите книги с истории, основани на опита му с неговите пациенти.

Оливър Сакс (вдясно) заедно с Тобаяс Пикър, американски композитор и пианист, болен от Синдрома на Турет.

Сред най-известните му сборници е „Мъжът, който взе жена си за шапка“ (1985). По „Пробуждания“ (1973) – неговото документално произведение за работата с хора с летаргичния енцефалит, режисьорката Пени Маршал прави едноименния филм с Робърт де Ниро и Робин Уилямс (1990).

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Член е на Американската академия за изкуства и науки (1996), на Нюйоркската академия на науките (1999) и на Кралската лекарска колегия в Лондон.

Сакс е избран за почетен доктор на Джорджтаунския университет (1990),^[1] Колежа на Статън Айлънд (1991),^[2] Университета Тафтс (1991),^[3] Нюйоркския медицински колеж (1991),^[2] Колежа по медицина на Университета Дрексъл в Пенсилвания (1992),^[2] Колежа Бард (1992),^[4] Университета на Кралицата в Кингстън (2001),^[5] Галодетския университет във Вашингтон (2005),^[6] Оксфордския университет (2005),^[7] Понтифическия католически университет на Перу (2006)^[8] и Лабораторията Колд спринг харбър в Ню Йорк (2008).

Оксфордският университет го отличава с титлата „почетен доктор по гражданско право“ през юни 2005 г.

През 2008 г. Сакс бива избран за командор на Ордена на Британската империя (CBE) за приносите му към медицината.^[9]^[10]

Носител е на наградата „Люис Томас“ на Рокфеллеровия университет (2001).

Астероидът 84928 Oliversacks, открит през 2003 г., носи неговото име.^[11]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

По-голямата част от живота си Сакс прекарва в целибат и никога не се жени.^[12] За първи път признава своята хомосексуална ориентация в автобиографията си от 2015 г. „On the Move: A Life“^[13]. През 2008 г. той се запознава с работещия във вестник „The New York Times“ Билли Хейс и с времето общуването им прераства в интимни отношения. Хейс сам описва отношенията им в книгата си „Insomniac City: New York, Oliver, and Me“^[14].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Migraine. New York City: Doubleday, 1970 (Revised & expanded 1992, Reprinted 1999), 338 p. ISBN 978-0-375-70406-2
Awakenings. New York City: Doubleday, 1972 (Revised & expanded 1990, Reprinted 1999), 464 p. ISBN 978-0-375-70405-5
A Leg to Stand On. New York City: Simon & Schuster, 1984 (Reprinted 1998), 224 p. ISBN 0-684-85395-7 ISBN 978-0-684-85395-6
The Man Who Mistook His Wife for a Hat: And Other Clinical Tales. New York City: Simon & Schuster, 1985 (Reprinted 1998), 256 p. ISBN 978-0-684-85394-9
Seeing Voices. New York City: Doubleday, 1989 (Reprinted 2000), 240 p. ISBN 978-0-375-70407-9
An Anthropologist on Mars: Seven Paradoxical Tales. New York City: Doubleday, 1995, 352 p. ISBN 978-0-679-75697-2
The Island of the Colorblind. New York City: Doubleday, 1997, 336 p. ISBN 978-0-375-70073-6
Uncle Tungsten: Memories of a Chemical Boyhood. New York City: Doubleday, 2001, 352 p. ISBN 978-0-375-70404-8
Oaxaca Journal. New York City: Doubleday, 2002 (Reprinted 2012), 176 p. ISBN 978-0-307-94744-4
Musicophilia: Tales of Music and the Brain. New York City: Doubleday, 2007 (Revised & expanded 2008), 448 p. ISBN 978-1-4000-3353-9
The Mind's Eye. New York City: Doubleday, 2011, 288 p. ISBN 978-0-307-47302-8
Окото на съзнанието, София: Изток-Запад, 2013, ISBN 978-619-152-160-9
Hallucinations. New York City: Doubleday, 2013, 352 p. ISBN 978-0-307-94743-7
On the Move: A Life. New York City: Doubleday, 2015, 416 p. ISBN 978-0-385-35254-3
Gratitude. New York City: Doubleday, 2015, 64 p. ISBN 978-0-451-49293-7
The River of Consciousness. New York City: Doubleday, 2017, 256 p. ISBN 978-0-385-35256-7

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Curriculum Vitae // oliversacks.com. Архивиран от оригинала на 2013-12-29. Посетен на 2020-11-01.
↑ ^а ^б ^в Oliver Sacks, MD, FRCP // Official site. Архивиран от оригинала на 2008-07-13. Посетен на 9 August 2008.
↑ Tufts University Factbook 2006–2007 (abridged) (PDF (4.7 MB)) // Tufts University. с. 127. Посетен на 15 August 2008.
↑ Bard College Catalogue 2014–2015 – Honorary Degrees // Bard College. Посетен на 30 August 2015.
↑ Neurologist, peace activist among honorary graduands // Gazette, vol. XXXII, no. 9. Queen's University, 7 May 2001. с. 1, 2. Архивиран от оригинала на 2007-04-15. Посетен на 15 August 2008.
↑ Famed physician delivers Commencement address // Gallaudet University, 1 May 2005. Архивиран от оригинала на 2009-02-08. Посетен на 15 August 2008.
↑ 2005 honorary degrees announced // University of Oxford, 14 February 2005. Архивиран от оригинала на 2007-05-15. Посетен на 15 August 2008.
↑ Doctores honoris causa // Pontificia Universidad Católica del Perú. Посетен на 15 August 2008.
↑ London Gazette, issue 58729, 14 June 2008, p. 25.
↑ Resume // oliversacks.com. Архивиран от оригинала на 2016-07-02. Посетен на 2020-11-01.
↑ Bloom, Julie. Dr. Sacks's Asteroid // The New York Times. 12 September 2008. Посетен на 14 August 2008.
↑ Burkeman, Oliver. Sacks appeal // The Guardian. 10 May 2002. Посетен на 18 August 2008.
↑ Sacks, O. On the Move: A Life. Knopf (2015). ISBN 0385352549
↑ Miller, Laura. The beautiful mind of Oliver Sacks: How his knack for storytelling helped unlock the mysteries of the brain // Salon. 2 May 2015. Посетен на 24 August 2015.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Личен сайт

[1] Curriculum Vitae // oliversacks.com. Архивиран от оригинала на 2013-12-29. Посетен на 2020-11-01.

[CV-2] а ^б ^в Oliver Sacks, MD, FRCP // Official site. Архивиран от оригинала на 2008-07-13. Посетен на 9 August 2008.

[3] Tufts University Factbook 2006–2007 (abridged) (PDF (4.7 MB)) // Tufts University. с. 127. Посетен на 15 August 2008.

[4] Bard College Catalogue 2014–2015 – Honorary Degrees // Bard College. Посетен на 30 August 2015.

[5] Neurologist, peace activist among honorary graduands // Gazette, vol. XXXII, no. 9. Queen's University, 7 May 2001. с. 1, 2. Архивиран от оригинала на 2007-04-15. Посетен на 15 August 2008.

[6] Famed physician delivers Commencement address // Gallaudet University, 1 May 2005. Архивиран от оригинала на 2009-02-08. Посетен на 15 August 2008.

[7] 2005 honorary degrees announced // University of Oxford, 14 February 2005. Архивиран от оригинала на 2007-05-15. Посетен на 15 August 2008.

[8] Doctores honoris causa // Pontificia Universidad Católica del Perú. Посетен на 15 August 2008.

[9] London Gazette, issue 58729, 14 June 2008, p. 25.

[10] Resume // oliversacks.com. Архивиран от оригинала на 2016-07-02. Посетен на 2020-11-01.

[11] Bloom, Julie. Dr. Sacks's Asteroid // The New York Times. 12 September 2008. Посетен на 14 August 2008.

[Burkeman-12] Burkeman, Oliver. Sacks appeal // The Guardian. 10 May 2002. Посетен на 18 August 2008.

[Move-13] Sacks, O. On the Move: A Life. Knopf (2015). ISBN 0385352549

[14] Miller, Laura. The beautiful mind of Oliver Sacks: How his knack for storytelling helped unlock the mysteries of the brain // Salon. 2 May 2015. Посетен на 24 August 2015.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]