Старац

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Старац
Старац/Starac
42.3321° с. ш. 21.8636° и. д.
Старац
Страна Сърбия
ОкръгПчински окръг
ОбщинаБуяновац
Надм. височина667 m
Население260 души (2002)

Старац или Старец (на сръбски: Старац или Starac) е село в община Буяновац, Пчински окръг, Сърбия.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Старац е село в Прешевска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Старац е населявано от 520 жители българи християни.[1] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Старац има 91 сръбски патриаршистки къщи.[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 в Старец (Staretz) живеят 680 българи патриаршисти.[3]

Селото според преброяването от 2002 година има 260 жители, всички сърби.

година Население
1948 622
1953 613
1961 610
1971 509
1981 315
1991 225
2002 260

В Старац са запазени останки от голяма църква, посветена на Светата Троица, може би най-старата църква в района на Буяновац. Според метната традиция църквата е била издигната преди манастира „Свети Прохор Пчински“ и в нея е отседнал Свети Прохор, преди заради появата на някакви диваци да отиде в Козяк. В землището на Старац според преданията имало още две църкви: „Свети Лука“ и „Свети Никола“.[4]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Старац

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 220.
  2. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 144-145. (на френски)
  4. Храм Св. Тројице // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.[неработеща препратка]