Ханс Закс (поет): Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 52: | Ред 52: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/sachs_h/sachs.htm#x Поезия от Ханс Закс], в превод на [[Венцеслав Константинов]] |
* [http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/sachs_h/sachs.htm#x Поезия от Ханс Закс], в превод на [[Венцеслав Константинов]] |
||
{{de икона}} [http://de.wikipedia.org/wiki/Hans_Sachs Wikipedia] |
|||
{{de икона}} [http://gutenberg.spiegel.de/index.php?id=19&autorid=505&autor_vorname=+Hans&autor_nachname=Sachs&cHash=b31bbae2c6 Projekt Gutenberg-DE] |
|||
{{de икона}} [http://www.zeno.org/Literatur/M/Sachs,+Hans Werke bei Zeno.org] |
|||
{{de икона}} [http://www.ub.fu-berlin.de/internetquellen/fachinformation/germanistik/autoren/autors.html Linksammlung der Universitätsbibliothek der Freien Universität Berlin] |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 08:36, 14 ноември 2007
| Ханс Закс Hans Sachs | |
| немски поет и драматург | |
 Портрет от Ханс Брозамер (1545) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Нюрнберг, Федерална република Германия |
| Религия | лутеранство |
| Семейство | |
| Уебсайт | |
| Ханс Закс в Общомедия | |
Ханс Закс (на немски: Hans Sachs) е най-значимият и най-прославен творец на бюргерската литература в Германия от XVI век. Той е нюрнбергски майстерзингер, певец на занаятчийското съсловие, сътворил множество карнавални комедии, драми, поеми и шванки.
Живот
Ханс Закс е син на прост шивач. Сам изучава обущарство и като странстващ калфа предприема пътувания по поречията на реките Дунав и Рейн, след това из Холандия и Средна Германия. В двора на император Максимилиан I в Инсбрук изучава "майсторското пеене", а след това в Мюнхен взима уроци при прочутия майстерзингер Линхард Нуненбек. Когато в 1516 г. се завръща в Нюрнберг, Ханс Закс вече си е създал име и става майстор-певец на обущарската гилдия. По-късно дори създава и ръководи школа по майсторско пеене във Франкфурт на Майн.
Творчество
Поетът, твърде начетен за времето и съсловието си, израства с протестантските идеи на Мартин Лутер - в една от прочутите си поеми от 1523 г. го възхвалява в 700 стиха като Витенбергския славей [1], който с трелите си поразява римския папа Лъв X, отлъчил Лутер от Светата църква. Остър полемист и присмехулник, Ханс Закс е олицетворение на простодушния, но и лукав възторг от "новото време" на Реформацията. Творбите му, на брой общо над 6,000, са изпълнени с хумор и назидателност, каквато изисква времето и религията му, и по правило завършват с недвусмислен "морал". Голяма негова заслуга е умението му да преработва в безримни стихове сюжети и мотиви от световната литература. Въздействието му през следващия век обаче намалява поради презрението на дворцовите поети към грубите му, неизтънчени стихове.
По-важни произведения
- Das Hofgesin der Venus (Fastnachtsspiel, 1517)
- Die Wittenbergisch Nachtigall (Gedicht, 1523)
- Dialoge (1524)
- Schlaraffenland (Schwank, 1530)
- Das Narrenschneiden (Fastnachtsspiel, 1534)
- Der schwangere Bauer (Fastnachtsspiele, 1544)
- Der Teufel mit dem alten Weib (Fastnachtsspiel, 1545)
- Der fahrende Schüler im Paradeis (Fastnachtsspiel, 1550)
- Das Kälberbrüten (Fastnachtsspiel, 1551)
- Die ungleichen Kinder (Drama, 1553)
- Der Krämerskorb (Fastnachtsspiel, 1554)
- St. Peter mit der Geiß (Schwank, 1555)
Влияние
Преоткрива го в XVIII век Йохан Волфганг Гьоте, като в негова чест написва възторженото стихотворение "Поетическото послание на Ханс Закс" (1776). Началната сцена на своя "Фауст" Гьоте сътворява в стила на Закс, като използва неговия стихотворен размер "кнителферз". В XIX век Рихард Вагнер пресъздава образа на народния поет в операта си "Нюрнбергските майстори-певци" (1867).
В чест на поета родният му град Нюрнберг учредява през 1975 г. наградата за драматургия "Ханс Закс".
Източници
- Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
Външни препратки
- Поезия от Ханс Закс, в превод на Венцеслав Константинов
Шаблон:De икона Projekt Gutenberg-DE
Шаблон:De икона Werke bei Zeno.org
Шаблон:De икона Linksammlung der Universitätsbibliothek der Freien Universität Berlin