Клеменс Брентано: Разлика между версии
м →Творби |
|||
| Ред 71: | Ред 71: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/brenta_c/brentano.htm#x Поезия от Брентано], в превод на [[Венцеслав Константинов]] |
* [http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/brenta_c/brentano.htm#x Поезия от Брентано], в превод на [[Венцеслав Константинов]] |
||
{{de икона}} [http://de.wikipedia.org/wiki/Clemens_Brentano Wikipedia] |
|||
{{de икона}} [http://gutenberg.spiegel.de/index.php?id=19&autorid=75&autor_vorname=+Clemens&autor_nachname=Brentano&cHash=b31bbae2c6 Projekt Gutenberg-DE] |
|||
{{de икона}} [http://www.zeno.org/Literatur/M/Brentano,+Clemens Werke bei Zeno.org] |
|||
{{de икона}} [http://www.fh-augsburg.de/~harsch/germanica/Chronologie/19Jh/Brentano/bre_intr.html Bibliotheca Augustana] |
|||
{{de икона}} [http://www.ub.fu-berlin.de/internetquellen/fachinformation/germanistik/autoren/multi_ab/cvbrent.html Linksammlung der Universitätsbibliothek der Freien Universität Berlin] |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 12:09, 14 ноември 2007
| Клеменс Брентано Clemens Brentano | |
| немски поет | |
 Портрет от Емилие Линдер (след 1833) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Ашафенбург, Федерална република Германия |
| Религия | католицизъм |
| Учил в | Хале-Витенбергски университет Бонски университет |
| Работил в | Марбургски университет |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Бетина фон Арним Кристиан Брентано |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Клеменс Брентано в Общомедия | |
Клеменс Брентано (на немски: Clemens Brentano) или Клеменс Венцеслаус Брентано де ла Рош, както гласи пълното му име, е немски поет и белетрист, роден в Еренбрайтщайн (днес Кобленц) край р. Рейн в семейството на богат търговец от италиански произход.
Живот
Противно на желанието на баща си да поеме търговско поприще, Брентано следва минно дело и стопански науки в Хале и медицина в Йена, но скоро се отдава на литературните си наклонности и се сближава с писателите Виланд, Хердер, Гьоте и Тик.
В 1801 г. Брентано започва да следва философия в Гьотинген и там завързва сърдечно приятелство с поета Ахим фон Арним, с когото предприема романтично пътуване по Рейн. В Хайделберг двамата издават прочутия сборник от стари немски народни песни "Вълшебният рог на момчето" в три тома (1806-1808) и с това стават основатели на "Хайделбергската романтическа школа". След години на депресии и вътрешна обърканост, прекарани в Берлин, Прага и Виена, Клеменс Брентано се отдава на религиозен мистицизъм и се отказва от светската поезия.
Творчество
От творбите на Брентано блика богато, често извънмерно въображение. Поетът създава образци на любовната, духовната и мистичната лирика[1], балади и песни в народен стил. Смятан е за класик на християнската литература с книгите си за Дева Мария и тритомника "Печалните страсти на нашия Господ Исус Христос", публикуван едва през 1858-1860 г. - в наши дни режисьорът Мел Гибсън създава по тази творба филма "Страстите Христови" (2004).
В чест на поета град Хайделберг учредява през 1993 г. престижната литературна награда "Клеменс Брентано".
По-важни произведения
- Godwi oder Das steinerne Bild der Mutter (Roman), 2 Bände, 1801
- Ponce de Leon (Lustspiel), 1804
- Des Knaben Wunderhorn (Volksliedersammlung, 3 Bde., zusammen mit Ludwig Achim von Arnim), 1806 und 1808
- Die Gründung Prags (Drama), 1815
- Die mehreren Wehmüller und ungarischen Nationalgesichter (Erzählung), 1817
- Die drei Nüsse (Novelle), 1817
- Geschichte vom braven Kasperl und dem schönen Annerl (Novelle), 1817
- Die Chronika des fahrenden Schülers, (Erzählung), 1818
- Die Barmherzigen Schwestern in Bezug auf Armen- und Krankenpflege, 1831
- Lehrjahre Jesu Teil I und II
- Das bittere Leiden unsers Herrn Jesu Christi
- Gockel, Hinkel und Gackeleia (Märchen), 1838
- Mährchen von Clemens Brentano (hrsg. von Guido Görres), 2 Bde., 1844
- Gesammelte Schriften (hrsg. von Christian Brentano), 7 Bde., 1852
- Gedichte (hrsg. von Emilie Brentano), 1854
ВЕЧЕРНА СЕРЕНАДА
Чуй, пак флейтата ридае,
Хладният поток ехти!
Златен звук ще ни омае,
Тихо, тихо, не шепти!
Мила дума, ласка нежна,
Ах, сърцето не мълчи!
Сред нощта, в тъма безбрежна,
Звуците са рой лъчи!
(1802)
В превод на Венцеслав Константинов
Източници
- Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
Външни препратки
- Поезия от Брентано, в превод на Венцеслав Константинов
Шаблон:De икона Projekt Gutenberg-DE
Шаблон:De икона Werke bei Zeno.org
Шаблон:De икона Bibliotheca Augustana
Шаблон:De икона Linksammlung der Universitätsbibliothek der Freien Universität Berlin