Антропологични и генетични проучвания на българите

Карта на европейската генетична структура, базирана на автозомен, единичен нуклеотиден полиморфизъм, вследствие извършен анализ на основните компоненти.

След появата на популационната генетика през 21-ви век започват изследвания на българския ДНК-профил. За разлика от Европа сред балканските народи разнообразието на генетични линии е доста по-голямо и точно това е общото между тях, което се набива на очи при сравняването им с европейците от други райони на континента. Но ако ги сравняваме помежду им, се вижда, че те не се различават съществено. Генетично, днешните българи са по-тясно свързани със съседните балкански популации (македонци, сърби, румънци и гърци), отколкото с останалите европейци. Сред причините за това популационните генетици изтъкват смесването чрез бракове. От историческа гледна точка това би могло да се обясни с вековните териториално и религиозно обусловени системи на т.нар. византийска общност и рум миллета.

Българският генетичен фонд носи следи от постледникова реколонизация от различни убежища, както и от експанзията на неолитните земеделци от Близкия Изток. Според резултатите от анализа на Y-ДНК и мтДНК, българите принадлежат към групата на европейските популации, но са разположени малко встрани от основното ядро. Генетично, днешните българи са по-тясно свързани със съседните балкански популации, отколкото с останалите европейци. Българите се различават в по-висока степен от днешните обитатели на Близкия, Средния Изток и Северна Африка, отколкото от тези на Европа. Генетичните тестове извеждат като основни фактори за биологично сходство или различие географската близост, съответно – географските бариери, докато употребата на сходен език има много по-малко значение.

Според автозомно изследване публикувано през 2014 г. българите са предимно ~ 2/3 наследници на две групи земеделци, които одомашават животните и разпространяват земеделието от Близкия изток. Първата група е основната и се изселва през неолита от Анатолия, а втората, по-късна група заселници, със символичен принос, навлиза през бронзовата епоха от Източното Средиземноморие. Тези резултати ни групират близо до другите народи от Южна Европа. Към тези пристигнали по нашите земи през неолита и бронзовата епоха близкоизточни заселници, по-късно се присъединяват малки групи с произход от Централна и Източна Азия, чийто принос към днешната българска популация е не повече от 2%. Учените предполагат, че този монголоиден компонент е привнесен от азиатски номади пристигнали в Европа през Средновековието. Третият компонент у българите е местна палеолитна европейска група на ловци-събирачи (~ 1/3). Проучванията говорят, че контактът между тези групи се осъществява приблизително след 850-та година. Тези събития биха могли да кореспондират със смесването на славяните с прабългарите и с тяхното претопяване в завареното население, което е предизвикано от държавната политика на християнизация и езикова славянизация по това време, която води впоследствие до формирането на българската народност.

От друга страна други мащабни проучвания от 2014 г. на два екипа от генетици и археолози, които включват също анализ на древна ДНК, сравнявайки го с днешните европейци дава следните заключения: около 30% от гените на днешните българи са наследени от носителите на индо-европейските езици, дошли през медната епоха от Евразийската степ. В много по голяма степен ние сме наследници на близкоизточни земеделски народи, които са дошли по нашите земи през неолита и които формират около 55% от генофонда ни. Останалите 15% от гените ни сме наследили от европейски палеолитни ловци - кроманьонци, които индоевропейците и близкоизточните земеделци са заварили в Европа.

В друга публикация екип от учени правил серия автозомни изследвания, създава през 2014 г.генетичен атлас на човешките смешения през последните 4 000 години. Когато различни народи се смесват, техните поколения получават ДНК от двете групи. Частици от тези ДНК преминават в следващите поколения, макар че стават все по-малки. Изучавайки размера на тези сегменти от ДНК в съвременните хора, изследователите могат да установят преди колко време се е случило смесването на два народа. При българите протичането на процеса на смешение е основно в периода от 1000 до 1200-та година, което съвпада приблизително с Византийското владичество. Налично е значително представяне на генетични примеси внесени от районите на Прибалтика и Полша — 23%, респективно 18%. От друга страна генетичните компоненти привнесени от района на днешна Гърция и Кипър са съответно от 15% и 13%. Други по-незначителни примеси в рамките на по 3-6% идват от Южна Италия и Сардиния, както и от отделни райони в Близкия Изток, Кавказ и Иранското плато.

През 2015 г. международен екип от учени публикува резултатите от комплексно генетико-лингвистично изследване върху славяни и балти, което разкрива защо източните и западните славяни си приличат, а южните се отличават от тях. Анализът е извършен в съответствие с три генни системи — Y-хромозома, митохондриална ДНК, и автозомна ДНК. В изследването се подчертава, че южните славяни са обменили много повече генетичен материал с античното балканско население, отколкото източните и западните славяни със заварените популации и затова южните славяни се различават значително от източните и западните славяни, които си приличат. Също така в южнославянския клъстър се очертават две групи популации, като между тях има преходна зона. Македонците и българите заедно с населението в днешна Източна Сърбия образуват отделна група в южнославянския клъстер. Същевременно хърватите, словенците и бошняците се групират заедно със сърбите от Босна и Херцеговина и Хърватско във втора група в същия клъстер. Сърбите от днешна Западна Сърбия и Войводина заедно с черногорците, заемат междинна позиция между двата южнославянски подклъстера. Подчертава се, също, че българите освен със своите славянски съседи са доста сходни и със своите балкански съседи като румънци, гърци и албанци.

Виж също

• Образуване на българската народност

Външни връзки

• Khazaria.com; Bulgarian Genetics: Abstracts and Summaries.