Абатство Мельора
Абатство Мельора Abbaye de Melleray | |
30 септември 2011 г. | |
Местоположение | |
Вид | католическо абатство |
---|---|
Местоположение | Франция |
Изграждане | 1134 г. |
Абатство Мельора в Общомедия |
Абатство Мельора (на френски: Abbaye de Melleray, официално наименование Abbaye Notre-Dame de Melleray) е трапистко абатство разположено на 20 км южно от гр.Шатобриан, в община Ля Мильорай дьо Бретан, регион Пеи дьо ла Лоар, департамент Лоар Атлантик, Западна Франция.
История
[редактиране | редактиране на кода]Абатството е основано през 1134 г. от английски монаси-цистерцианци. През 1183 г. се освещава новопостроената манастирска църква. През Средните векове абатството процъфтява, под покровителството на местни феодали, които предоставят щедри дарения.
След присъединяването на Бретан към Франция през 1532 г. абатството става френско.
По време на Френската революция, монасите са прогонени, а манастирските земи и сгради са конфискувани и продадени на частно лице. Монасите се преместват в Англия където основават нов манастир.
През 1810 г. абатството е продадено на монаси-траписти от Англия и Ирландия, които постепенно откупуват земите на абатството. Религиозният и стопански живот на абатството също е възстановен. През 1810 г. манастирът е възстановен като приорат, на 31 юли 1814 г. възстановява статута си на абатство. След Революцията от 1830 г. монасите чужденци са експулсирани от Франция.
От ХІІ век са запазени абатската църква във форма на латински кръст, реставрирана през 1947 г. и входа на абатството. Останалите сгради в абатството са от ХVІ, ХVІІ, ХVІІІ и ХІХ век.
Днес абатството е действащ католически манастир, член на Ордена на цистерцианците на строгото спазване (Ordo Cisterciensis Strictioris Observantiae). Броят на монасите е намалял, поради което и абатската ферма прекратява дейността си през 1980 година. През 1991 г., северно от абатството са построени модерни сгради за хотел и магазин, които обслужват туристи и поклонници и понастоящем са основен източник на доходи за монасите.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Christian Bouvet и Alain Gallicé, Melleray à la Belle Époque, 1900 – 1914, Châteaubriant, Histoire et patrimoine du pays de Châteaubriant, 2011, 136 с.
- Christian Bouvet и Alain Gallicé, Notre-Dame de Melleray: une abbaye cistercienne de sa fondation à aujourd'hui, Châteaubriant, Histoire et patrimoine du pays de Châteaubriant, 2008, 80 с. (ISBN 978-2-9519223-8-9).
- Christian Bouvet, Rayonnement et heures sombres de l’abbaye de Melleray. Chronique des années 1789 – 1875., в: Pays de Châteaubriant – Histoire et patrimoine, № 1, 2002.
- Clarisse Renaud, L'Abbaye cistercienne en France, Éditions Gaud, 2000, 96 с. (ISBN 2-84080-038-1).
- Jean-Luc Flohic (dir.) и Georges Vanderquand, Le Patrimoine des communes de la Loire-Atlantique, vol. 1, Charenton-le-pont, Flohic éditions, 1999, 1383 p. (ISBN 978-2-84234-040-7) (LCCN 00357670), с. 585 – 589.
- Michel Niaussat, Melleray et l'empreinte du XIXe siècle, в: Dossiers d'Archéologie, № 234, юни/юли 1998, с. 84 – 85 (ISSN 1141 – 7137).
- André Dufief, Les cisterciens en Bretagne: XIIe ‑ XIIIe siècles, Presses universitaires de Rennes, 1997, 270 с. (ISBN 2-86847-233-8).
- Marcel Launay, Le Diocèse de Nantes sous le Second Empire, CID éditions, 1982, 46 с.
- Irénée Vallery-Radot, Melleray et son Mystère, Abbaye de Melleray, 1964, 46 с.;
- Menac. H., Abbaye De Melleray, Nancy Hélio-Lorraine, 1951, 36 с.
- Abbé Guillotin de Corson, L'Abbaye de Melleray avant la Révolution, vol. 13, в: Bulletin archéologique de l'Association bretonne, 1894, с. 3 – 64.
- Dom Hyacinthe Morice, Mémoires pour servir de preuves à l'histoire ecclésiastique et civile de Bretagne, t. I, Paris, 1742 – 1746, с. 585 – 586.