Абделилах Бенкиран
| Абделилах Бенкиран | |
|---|---|
 | |
| Министър-председател на Мароко | |
| Мандат | 29 ноември 2011 г. – 17 март 2017 г. |
| Монарх | Мохамед VI |
| Предшественик | Абас Ел Фаси |
| Роден | |
| Националност |
 Мароко |
| Религия | Сунит |
| Полит. партия | Партия на справедливостта и развитието |
| Подпис |
 |
| Абделилах Бенкиран в Общомедия | |
Абделилах Бенкиран (роден 1954 г.) е марокански политик. Той е министър-председател на Мароко от 29 септември 2011 г. Бенкиран, също така е и водач на Партията на справедливостта и развитието в Мароко.[1][2][3] След спечелването на голяма част от местата в парламентарните избори от 2011 г., неговата партия формира коалиция с три други, които са били част от предишните две правителства. Абделилах Бенкиран бива назначен за министър-председател на 29 септември 2011 г.[4][5]
През 70-те години, Бенкиран е бил ляв политически активист.[6] Той е представлявал Сале в мароканският парламент от 14.09 1997 г.[7] Бива избран за лидер на партията на справедливостта и развитието през юли 2008 г., като измества от поста Саадедин Отмани.[8]
Политиките водени от Бенкиран са базирани на демократичността и ислямизма. В интервю от 2011 г. той споделя „ Ако вляза в правителството, няма да бъде, за да казвам на младите жени колко сантиметра да бъдат дълги техните поли. Това не е моя работа. Не трябва да е възможно за когото и да било да заплашва гражданските свободи в Мароко”.[9] Въпреки това изказване, в миналото Бенкиран описва секуларизмът като „опасна концепция за Мароко“, а през 2010 г. провежда безуспешна кампания с цел да забрани представлението на Елтън Джон в столицата Рабат, с претекст, че „насърчава хомосексуалността“.[10]
Правителствтото начело с Абделилах Бенкиран, има за цел среден икономически растеж от 5,5% годишно по време на мандата си. Друга цел е намаляване нивото на безработица до 8% до края на 2016 г. (през 2012 г. то е 9.1%).[11] Правителството на Бенкиран, също така се стреми към засилване на връзките с Европейският съюз – главен търговски партньор на страната. Друга цел е все по-близко сътрудничество и ангажираност със Съвета за сътрудничество в Персийския залив.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Абделилах Бенкиран е роден в столицата Рабат, но семейството му произхожда от град Фес. Баща му бил заинтересуван от суфизъм и ислямски фундаментализъм, докато майка му посещавала сбирки на женския клон на партията Истиклял.[12]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Législatives 2011: Trois scénarios pour une victoire. // L'économiste. Посетен на 25 ноември 2011.
- ↑ Marocco: leader partito islamico, garantiremo le liberta' individuali. // Adnkronos. Посетен на 25 ноември 2011.
- ↑ Fin des travaux sur la culture de la réforme au Maroc. // Le Matin. Посетен на 25 ноември 2011.
- ↑ http://www.france24.com/fr/20111126-pjd-concertations-partis-politique-maroc-abdelilah-benkirane-suffrages-legislatives
- ↑ Morocco's new govt targets 5.5 pct GDP growth | Reuters. // Reuters.com, 2012-01-19.
- ↑ Polygamy is not an option, says Morocco Islamist premier’s wife. // Al Arabiya News, 1 декември 2011. Посетен на 2 декември 2011.
- ↑ النواب حسب الترتيب الأبجدي – الولاية التشريعية 2007 – 2012. // Moroccan Parliament website-. Посетен на 7 януари 2013.
- ↑ Abdelilah Benkirane élu à la tête du PJD. // JDM Magazine. Посетен на 25 ноември 2011.
- ↑ Bellem, Rahim. Benkiran: „Le Maroc a besoin d'une autre âme, islamiste“. // Le Parisien, 25 ноември 2011. Посетен на 26 ноември 2011.
- ↑ Abdelilah Benkirane, un islamiste modéré au pouvoir. // Le Point, 2011-11-29.
- ↑ Morocco's new govt targets 5.5 pct GDP growth | Reuters. // Reuters.com, 2012-01-19.
- ↑ Abdelilah Benkirane, l’art de plaire et de convaincre. // Maroc Hebdo, 2011. Посетен на 2 януари 2012.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Abdelilah Benkirane“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
|
