Авит от Виен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Авит от Виен
Avit de Vienne
архиепископ на Виен, поет и писател, Светия на Римокатолическата и православна църква
Saint Avit sculpture.JPG
Статуя на Авит в Сент-Авит, Франция
Роден
около 450 г.
Починал
предполага се 5 февруари 518 г. (68 г.)

Религия Католическа църква
Канонизация
Празник 5 февруари

Алким Екдиций Авит (на латински: Alcimus Ecdicius Avitus, * ок. 460, † 5 февруари 518, Виен) е архиепископ на Виен в Галия, латински поет и писател, Светия на Римокатолическата църква и православна църква. Той е роднина на Сидоний Аполинарий († 479) и на западноримския император Авит († 457).

Произход и религиозна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Той произлиза от знатна гало-римска фамилия и последва през 494 г. баща си Хезикхий като епископ на Виен. Става един от най-значимите епископи на Галия. През 517 г. той ръководи свикания от него църковен събор, 1. бургундски концил в Епао. Той се бори с арианството в Бургундия. През 497 г. успява да накара Зигизмунд, синът и наследникът на бургундския крал Гундобад, да стане католик.

Авит пише книгата „De spiritalis historiae gestis“, история на света, от 2552 хекзаметри, в която за пръв път се въвежда Луцифер. Книгата е важен исторически източник за 499 г. до смъртта му през 518 г. В писмо той поздравява франкския крал Хлодвиг I за кръщението му.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • De spiritalis historiae gestis: De initio mundi, De originali peccato, De sententia Dei, De diluvio mundi, De transitu maris rubri
  • De virginitate, стихотворение за сестра му Фускина
  • Contra Eutychianam haeresim libri I-II
  • Dialogi cum Gundobado rege vel librorum contra Arrianos reliquiae
  • 34 Homilien, Predigten (само 3 от тях са запазени)
  • Сбирка от писма: 96 писма (81 писма от Авит).

Издания и преводи[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Michael von Albrecht: Geschichte der römischen Literatur. Bd. 2, 3. Taschenbuchauflage, München 2003, S. 1046.
  • Friedrich Wilhelm Bautz: Avitus, Alcimus Ecdicius. Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 1, Bautz, Hamm 1975. 2., Hamm 1990, ISBN 3-88309-013-1, Sp. 311.
  • Uta Heil: Avitus von Vienne und die homöische Kirche der Burgunder. Berlin/Boston 2011.
  • Adolf Jülicher: Avitus (7). [Pauly-Wissowa Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft] (RE). Band II,2, Stuttgart 1896, Sp. 2398.
  • Luce Pietri u.a.: Die Geschichte des Christentums. Bd. 3, Sonderausgabe, Freiburg i. B. 2005, S. 353ff.
  • Ian N. Wood: Avitus of Vienne, the Augustinian Poet. In: R. W. Mathisen, D. Shanzer: Society and Culture in Late Antique Gaul. Revisiting the Sources. Ashgate 2001, S. 263 – 77.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]