Луцифер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Луцифер.

Падението на Луцифер, Гюстав Доре, илюстрация към „Изгубеният рай“ от Джон Милтън.

Луцифер е дума от латински произход, Lucifer, която буквално означава „носител на светлина“, „свет(л)оносец“ и от своя страна е превод от гръцката дума Εωσφόρος или Φώσφορος със същото значение.

В древността гръцките имена Фосфорос и Еосфорос (Омир, Хезиод) и латинския буквален превод „Луцифер“ (Вергилий, Овидий) са били име на планетата Венера – Аврора – „ярка утринна звезда“ (зорница), „зорница“, която се обожествява.[1] Тези имена са епитет и на Аполон, Диана и др. божества.

В българската версия на Библията[редактиране | редактиране на кода]

В българските преводи на Библията името Луцифер, с което пророк Исаия се обръща към падналия ангел, завидял на Бог, е преведено като звезда: „Как падна ти от небето, звездице, сине на зората! Разби се о земята ти, който тъпчеше народите.“ (Исаия 14:12)

В латинската версия на Библията[редактиране | редактиране на кода]

В Стария завет на Biblia Sacra Vulgata обръщението Луцифер се използва от пророк Исаия към падналия ангел, който завидял на Бог (Isias 14:12, „quomodo cecidisti de caelo lucifer qui mane oriebaris corruisti in terram qui vulnerabas gentes“).

Когато превежда Библията от гръцки на латински език, свети Йероним превежда „Фосфорос“ като „Луцифер“. В Новия завет:

2 Петрово 1:19 "И [така], пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и звездата („Светият дух“) изгрее в сърцата ви."

В християнската демонология съществува демон, на име ЙЕЗАВЕЛ, чието призвание е да отнема този Дух от хората и да ги обръща в служба на Сатаната. Нейната цел е да убива Божиите пророци.(Виж книга Царства) Затова и чрез лъжепророчества тя учи на гордост и измама и в някои преводи вместо „звезда“ е написано името „Луцифер“, което би могло да създаде проблеми в тълкуванието.

В християнската традиция[редактиране | редактиране на кода]

В Стария завет Луцифер е падналият ангел, наказан за завистта си към Бог (Книга на пророк Исаия, 14:12).

И падна от небето ти, о, Луцифер, утринна звезда

Горният цитат е от Библията, Книга на Исая, свързан със смъртта на вавилонския цар с изграждането на Зорница (утринната звезда Венера). С времето този цитат погрешно е разбран с падането на Луцифер (Падналия Ангел) на Земята и злото и порока заедно с него.[източник? (Поискан преди 70 дни)]

В Евангелието на Лука (10,18) и Откровението на Йоан (12,9) Луцифер е синоним на Сатаната. В раннохристиянските апокрифи (Втора книга на Енох и др.) историята на „падналия ангел“ се описва пространно. Там той е един от най-висшите и близко до Божествения трон стоящ ангел. Бог искал всички ангели да се поклонят на хората. Но Луцифер се обидил от това, че Бог е създал човека по негово подобие и иска да се поклони на тях и защото хората говорили срещу самия Бог. Луцифер въстанал срещу него и бил пратен в бездната. Нарича се затова „паднал от небесните селения ангел“, превръщайки се в архетип на злото и враг на Бога. Понякога в славянските апокрифни преписи Луцифер се нарича „Аполлион“ – името идва от езическия бог на светлината Аполон.

Падналият ангел (Фосфорос, Еосфорос или Луцифер) се описва и в гръцките и български зографски ерминии и съответно се изобразява в православната живопис като тъмен демон – ангел, потъпкан от архангелите: стенопис в манастира Дионисиу на Атон от 1603 г., където падналият ангел Луцифер е подписан „Εωσφόρος“.

Луцифер е един от Четиримата Крале на Пъкъла, заедно със Сатаната, Беллиал и Левиатан. Има дъщеря, известна още като италианската богиня Арадия.

В масовата култура[редактиране | редактиране на кода]

В 1887 г. Е.П.Блаватска в Лондон издава ежемесечно списание Lucifer, заменено по късно от The Theosophical Review.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]