Ерминия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ерминиите са ръкописни напътствени описания на техниката и иконографията на църковното изкуство, зографски наръчници.

Съдържание на ерминиите[редактиране | редактиране на кода]

Гръцката дума „ерминия“ означава „обяснение, напътствие, описание“. Терминът „ерминия“, за разлика от руското „подлинник“, е приет най-късно ок. 1810 г. от възрожденските български зографи, които първи превеждат прочутата Ερμηνεία της ζωγραφικής τέχνης на гръцкия йеромонах Дионисий от Фурна. Последната е съчинена на Атон през 1730-1733 г. като компилация от по-стари, анонимни произведения. По същото време Христофор Жефарович пише своя оригинална ерминия на гръцки език, която е дошла до нас само в два по-късни преписа (в Букурещ и София) и е издадена едва през 2004 г. в немски превод.[1] (Същото издание описва техниката на иконописта, изложена в седем познати български ерминии.) Компилативната ерминия на зографа Захарий Петрович от Самоков (1834-1838) и първата ерминия на Дичо Зограф (1835-1839), едно съвсем оригинално произведение, са издадени почти изцяло на осъвременен български език през 1976 г.[2] Гръцката ерминия на Дионисий е най-известна в света благодарение на нейния ранен превод на френски (1845). Следват преводи на немски (1855), на руски (1868) и след това – на много други езици. Зографските ерминии, особено Дионисиевата, са предмет на множество научни изследвания.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ivan Bentchev, Griechische und bulgarische Malerbücher: Technologie. Recklinghausen, 2004.
  2. Асен Василиев, Ерминии: Технология и иконография, София 1976.

Издания на гръцките и българските зографски ерминии[редактиране | редактиране на кода]

  • Manuel d’iconographie chrétienne grecque et latine avec une introduction et des notes par M. Didron, de la Bibliothèque Royale, secrétaire du Comité historique des arts et monuments. Traduit du manuscrit byzantin, le Guide de la peinture, par le Dr. Paul Durand, correspondent du Comité historique des arts et monuments. Paris: Imprimerie Royale, 1845 (reprint New York 1963).
  • Ερμηνεία της ζωγραφικής: Das Handbuch der Malerei vom Berge Athos aus dem handschriftlichen neugriechischen Urtext übersetzt, mit Anmerkungen von Didron d. Ü. und eigenen von Godeh. Schäfer. Trier, 1855 (Munchen, 1960).
  • Порфирий Успенский, Ерминия или наставление в живописном искусстве, написанное неизвестно кем вскоре после 1566 года, Киев, 1867 (= Труды Киевской духовной академии, т. 3/1867); idem, Книга о живописном искусстве Даниела священника 1674 года, Киев, 1867 (= Труды Киевской духовной академии, т. 4/1867); idem, Ерминия или наставление в живописном искусстве, составленное иеромонахом и живописцем Дионисием Фурноаграфиотом. 1701-1733 год, Киев, 1868 (= Труды Киевской духовной академии, 1868, т. 1, 2 и 4).
  • Διονυσίου του εκ Φουρνά Ερμηνεία της ζωγραφικής τέχνης εκ χειρογράφου του ιη' αιώνος εκδοθείσα κατά το πρωτότυπον αυτής κείμενον υπό Α. Παπαδοπούλου-Κεραμέως. Санкт-Петербург, 1909.
  • The Painters Manual of Dionysius of Fourna (English translation by Paul Hetherington). London, 1974
  • Асен Василиев, Ерминии: Технология и иконография. София, 1976;
  • Емануел Мутафов, Европеизация на хартия. София, 2001;
  • Емануел Мутафов, Две съчинения за живописта от Библиотеката на Рилския манастир. – Паметници, реставрация, музеи, септ. 2004, 25-31;
  • Ivan Bentchev, Griechische und bulgarische Malerbücher: Technologie (= Beiträge zur Kunst des christlichen Ostens, Band 11). Recklinghausen 2004 ISBN 3-929040-74-3

Изледвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Емануел Мутафов, Къде е учил живопис Христофор Жефарович? – Годишник на Софийския университет, Център за славяно-византийски проучвания “Иван Дуйчев”, т. 90 (9), 2002, 411-423;
  • Емануел Мутафов, Поглед врз двете ерминии на Дичо Зограф. – Зборник за средновековна уметност, нова серја бр. 3, Скопје, 2001, 268-280;
  • Емануел Мутафов, Имало ли е ерминии във Византия? – Проблеми на изкуството, кн. 1, 2001, 37-42;
  • Емануел Мутафов, Идеята за перспективата като разширение на културното пространство в ерминиите на Балканите през първата половина на XVIII в. – Проблеми на изкуството, кн. 1, 2000, 17-19;
  • Γιώργος Κόρδης (Giorgios Kordis), Η "Ερμηνεία" της ζωγραφικής τέχνης Διονυσίου του εκ Φουρνά: Αισθητικά και εικαστικά σχόλια. Αθήνα: Αρμός (Athens: Armos Publications), 2006 175 pp. plus 12 colour plates ISBN 960-527-349-7
  • G. Kakavas, Dionysios of Fourna (c. 1670-c. 1745): Artistic Creation and Literary Description. Leiden, 2008

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]