Енох

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Енох в религията е син на Иаред праотец на Ной и потомък на първия човек Адам.

Библия[редактиране | редактиране на кода]

Според Библията, когато Енох навършва 365-годишна възраст, поради благочестието си е взет от Бога на небето (Битие, 5:24, Послание до евреите 11:5). Така той, заедно с друг старозаветен пророк – Илия, е един от двамата човеци, които не са вкусили смърт. В есхатологичните представи на някои християнски и юдейски общности, преди Второто пришествие, респ. идването на Месия, Енох и Илия трябва отново да дойдат на този свят, където ще загинат чрез мъченическа смърт.

Енох се появява в Книгата на Битие и на Петокнижиетокато седми от десетте патриарси преди потопа.  Битие разказва, че всеки от предпотопните патриарси е живял няколко века.  Битие 5 предоставя генеалогия на тези десет фигури (от Адам до Ной), като предоставя възрастта, на която всеки е родил следващата, и възрастта на всяка фигура при смърт.  Мнозина считат Енох за изключение, за когото се казва, че „не вижда смърт“ (Евреи 11: 5).  Освен това в Битие 5: 22–24[1] се казва, че Енох е живял 365 години, което е по-ниско от неговите връстници, за които е записано, че умират на възраст над 700 години.  

Ислям[редактиране | редактиране на кода]

В исляма Енох (арабски: أَنُوخ, латинизиран: nAnūkh) обикновено се отъждествява с Идрис, например от Историята на тълкуването на Ал-Табари и Златните поляни. Коранът съдържа 2 препратки към Идрис: стих номер 85 в сура Ал-Анбия (Пророците) и стихове 56-57 в сура Мариам.

(Пророците, 21:85): „И същото благословение беше дадено на Исмаил, Идрис и Зул-Кифл, защото всички те практикуваха твърдост.“[2]
(Мери 19: 56–57): „И помнете Идрис в Книгата; той наистина беше много правдив, пророк. И ние го издигнахме до възвишена станция“.[3]

Идрис е тясно свързан в мюсюлманската традиция с произхода на писането и други технически цивилизационни изкуства,включително изучаването на астрономически феномени, за които Енох е признат в Завета на Авраам. Независимо от това, въпреки че някои мюсюлмани гледат на Енох и Идрис като на един и същ пророк, докато други не го правят, много мюсюлмани все още почитат Енох като един от най-ранните пророци, независимо от това, което гледат.

Апокрифи[редактиране | редактиране на кода]

В апокрифната литература съществуват няколко произведения, приписвани на Енох:

  • Първа книга „Енох“
  • Втора книга „Енох“, или „Тайните на Енох“ – запазена е в старобългарски превод
  • Трета книга „Енох“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Апокрифи“, Александър Мен (информация за трите книги на Енох), www.pravoslavieto.com
  • Боряна Христова (превод, предговор и бележки). Книга на Енох. Етиопска версия. Славянска (Българска) версия. С.: Кралица Маб, 2008. ISBN 978-954-533-091-9