Направо към съдържанието

Аврам Садикарио

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Аврам Садикарио
Avram Sadikario
лекар и поет от Република Македония
Снимка на българските полицейски власти, 1941 – 1944 г.
Снимка на българските полицейски власти, 1941 – 1944 г.

Роден
Починал
август 2007 г. (88 г.)

Учил вСофийски университет
Белградски университет
Семейство
СъпругаЖамила Колономос (1947 – 2007)[1]
Аврам Садикарио в Общомедия

Аврам Юсеф Садикарио (на македонска литературна норма: Аврам Садикарио; на ладино: Avram Jusef Sadikario) е поет и лекар от Република Македония.

Роден е през 1919 година в еврейско семейство в Битоля, тогава в новосъздаденото Кралство на сърби, хървати и словенци. Завършва основно училище и гимназия в Битоля. В 1938 г. започва да учи медицина в Белград, но в 1941 г. се връща в Битоля, поради окупацията на Югославия. Участва в съпротивителното движение. От 1943 до 1944 година е затворен в лагер в Плевен. Носител е на Орден за заслуги за народа от първи ред и Орден братство единство от първи ред.

Дипломира се в Медицинския факултет на Софийския университет в 1945 г. Същата година се връща в Югославия и работи в Куманово като детски лекар. От 1946 г. до пенсионирането си в 1984 г. е редовен професор и директор на Клиниката за детски болести в Скопие. Член е на Дружеството на писателите на Македония от 1973 година. Пише на македонски литературен език и на ладински.

В 1995 година в интервю за Американския мемориален музей на Холокоста заявява:

Дойдоха германците, но набързо тая власт германска, макар и да останаха няколко германци, беше веднага предадена на българите. И мога да кажа, че на първо време и един добър дял на македонския народ мислеше, че българите идват като освободители в Битоля и добре ги посрещнаха. Само за късо време. После си ги показаха, както се казва, рогата и после ясно народът се отдели от тая нова власт. И тая нова власт се видя, че не е освободителна, както си мислеха, ясно беше, че е фашистка.[2]

В 2005 година издава спомени, в които пише:

Когато германците дойдоха, улиците бяха пусти, някои хора се съпротивляваха, но всички бяха убити. Просто ей така. Германците бяха в Битоля много кратко време, преди българите да дойдат и да окупират Битоля. Възрастните македонци ги приветстваха като освободители. Те смятаха, че с българите са един народ.[3]

Женен е за Жамила Колономос. Умира в август 2007 година в Скопие.[4]

  • Ни крик ни самина (поезия, 1973)
  • Очи и корења (поезия, 1974)
  • Запалено лето (поезия, 1975)
  • Погледи и ѕвона (поезия, 1977)
  • Ханилеа (поезия, 1985)
  • Замолкната правдина (поезия, 1987)
  • Оносветски призиви (поезия, 1995)
  • Датуми на поколот (поезия, 1996)[5]
  1. collections.ushmm.org
  2. Oral history interview with Avram Sadikario, 05:22 // United States Holocaust Memorial Museum, 24 ноември 1995 г. Посетен на 26 март 2013 г.
  3. Дневник, Прочит на историята: Българската администрация във Вардарска Македония и съдбата на евреите, 18 ноември 2012
  4. Donev, Doncho, Momir Polenakovic. Doctorrs and Lecturers from Macedonia Elected for the First Time to the Faculty of Medicine in Skopje in the Period 1955–60 // Прилози. Македонска академија на науките и уметностите. Одделение за медицински науки XXXIV (3). 2013. ISSN 0351-3254. с. 126. Посетен на 14 март 2017.
  5. Значајни личности за Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“, Битоля, 2007, стр. 100 – 101. // Архивиран от оригинала на 2012-04-13. Посетен на 2012-12-02.