Автопластична адаптация

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Автопластичната адаптация е форма на адаптация, където субекта се опитва да промени себе си, когато е изправен пред трудна ситуация.

Концепцията за автопластичната адаптация е развита от Зигмунд Фройд, Шандор Ференци и Франц Александер. Те твърдели че когато индивида е бил поставен в стресова ситуация, той може да реагира по два начина:

  • Автопластична адаптация: Субекта се опитва да промени себе си, тоест вътрешната среда.
  • Алопластична адаптация: Субекта се опитва да промени ситуацията, тоест въшната среда.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]