Алопластична адаптация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Алопластичната адаптация е форма на адаптация, където субекта се опитва да промени средата, когато е изправен пред трудна ситуация.

Концепцията за алопластичната адаптация е развита от Зигмунд Фройд, Шандор Ференци и Франц Александер. Те твърдели че когато индивида е бил поставен в стресова ситуация, той може да реагира по два начина:

  • Автопластична адаптация: Субекта се опитва да промени себе си, тоест вътрешната среда.
  • Алопластична адаптация: Субекта се опитва да промени ситуацията, тоест въшната среда.

Престъпленията, душевните болести и активизма могат да бъдат класифицирани като категории на алопластична адаптация.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]