Агостино Агацари
| Агостино Агацари | |
| италиански органист, композитор и музикален теоретик | |
 | |
| Роден |
2 декември 1578 г.
|
|---|---|
| Починал |
Сиена, Велико херцогство Тоскана |
| Музикална кариера | |
| Инструменти | орган |
Агостино Агацари (на италиански: Agostino Agazzari) е италиански органист, композитор и музикален теоретик.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 2 декември 1578 година в Сиена, тогава във Велико херцогство Тоскана, днес в Италия. Работи като капелмайстор в Германския колеж в Рим в периода 1602 – 1603, както и в Римската семинария през 1606 година. През 1607 година се връща в Сиена, където работи до края на живота си в Сиенската катедрала, първоначално като органист, а впоследствие като неин капелмайстор. Негово дело са операта „Еумелио“ (1606), мадригали, мотети, меси, псалми и друга църковна музика. Творбите му са в стила на късния Ренесанс или ранния Барок. Най-известен е с теоретичния си труд „Del sonare sopra ’l basso con tutti li stromenti e dell’uso loro nel conserto“ (1607), който е един от най-ранните текстове, описващи употребата на басо континуо. Умира на 10 април 1640 година в Сиена.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Агостино Агацари в „Енциклопедия Британика“ // Посетен на 2 декември 2015.
|
