Направо към съдържанието

Адалберон Лаонски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Адалберон Лаонски
Adalbero Laudunensis
франкски духовник
Роден
947 г.
Починал
27 януари 1030 г. (83 г.)

РелигияКатолическа църква
Семейство
РодВигерихиди
БащаРение дьо Бастон

Адалберон Лаонски (на латински: Adalbero Laudunensis) е франкски духовник.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в средата на X век в семейството на графа на Бастон Рение от видния род на Вигерихидите.

Първоначално учи в Горз, а през 969 – 974 година в Реймс при Жербер д'Орияк. През 977 година чичо му, реймският архиепископ Адалберон, го ръкополага за епископ на Лаон. През следващите години е въвлечен активно в дворцови и политически интриги, като е обвинен и оправдан за прелюбодейство с кралица Ема Италианска и участва в налагането на династията на Капетингите.[1]

Автор е на поема, посветена на крал Робер Благочестиви, която е едно от най-ранните споменавания на модел на средновековното общество, разделен на три съсловия – oratores („молещи се“), bellatores („воюващи“) и laboratores („работещи“).

Адалберон умира около 1030 година в абатството „Сен Венсан“ в Лаон.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]