Адалбранд фон Бремен
| Адалбранд фон Бремен | |
| 12. архиепископ на Бремен и Хамбург, 15. епископ на Бремен | |
 Гробът на Адалбранд (Бецелин) в катедралата на Бремен | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | Католическа църква[1] |
Адалбранд фон Бремен също Бецелин (на немски: Adalbrand von Bremen, Alebrand von Bremen, Becelin, Bezelin, Bencelin, † 15 април 1043, Бюкен, погребан в Бремен) е немски клерик и 12. архиепископ на Бремен и Хамбург и 15. епископ на Бремен от 1035 до 1043 г.
Управление
[редактиране | редактиране на кода]Той е духовник в Кьолн, става кралски каплан. През 1035 г. император Конрад II го поставя за 12. архиепископ на Бремен и Хамбург и 15. епископ на Бремен. Със съседните славяни той има мирни отношения. Построява отново от камък изгорената от славяните катедрала в Хамбург и архиепископския дворец.
Адалбранд прави през 1043 г. бос пеша поклонение до Шармбек (Scirnbeci) и се разболява. Умира на 15 април 1043 г. в Бюкен и е погребан в катедралата на Бремен.
По време на управлението му на 11 септември 1041 г. катедралата в Бремен е подпалена.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- W. Lammers: Bezelin. In: Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 2, Artemis & Winkler, München/Zürich 1983, ISBN 3-7608-8902-6, Sp. 34.
- Hans Jürgen Rieckenberg: Bezelin-Alebrand. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 2, Duncker & Humblot, Berlin 1955, ISBN 3-428-00183-4, S. 210 (Digitalisat).
- Herbert Schwarzwälder: Die Bischöfe und Erzbischöfe von Bremen, Ihre Herkunft und Amtszeit – ihr Tod und ihre Gräber. In: Die Gräber im Bremer St. Petri Dom. Blätter der „Maus“, Gesellschaft für Familienforschung e.V., Bremen, 16. Heft Dezember 1996, Nr. 15 Bezelin (Alebrand) 1035 – 1043.
- Franklin Kopitzsch, Dirk Brietzke: Bezelin. In: Hamburgische Biografie. Personenlexikon, Band 2. Christians, 2003, S. 49 ff.
- Otto Heinrich May: Regesten der Erzbischöfe von Bremen. Bd. 1, Bremen 1937, S. 33 ff.
- Georg Dehio: Geschichte des Erzbistums Hamburg-Bremen. Bd. 1, 1877, S. 175 ff.