Адалет Агаоглу
| Адалет Агаоглу Adalet Ağaoğlu | |
.jpg) | |
| Родена | 13 октомври 1929 г. село Налихан, вилает Анкара, Турция |
|---|---|
| Починала | 14 юли 2020 г. |
| Националност |  Турция |
| Награди | „Орхан Кемал“, „Седат Симави“ |
| Адалет Агаоглу в Общомедия | |
Адалет Агаоглу (фамилно име по баща Сюмер; 13 октомври 1929 г.[1], село Налихан, вилает Анкара) е турска писателка и драматург.
Нареждана е сред големите романисти в турската литература от 20 век[2]. Пише също есета, мемоари и разкази.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Фатма Инаит („Адалет“) Сумер е родена в село Налихан, в което посещава началното училище. След това заедно със семейството си се премества в Анкара, където учи в средно училище и в гимназия. В младостта ѝ, голямо впечатление ѝ прави романа „Чучулигата“ на Решат Нури. Учи френски език и литература в университета в Анкара. Участва в литературния живот на града, посещава поетичните матинета на Яхия Кемал Беятлъ, Ахмед Хамди Танпинар и Орхан Вели.
През 1951 г. Адалет Сумер започва работа в държавното радио в Анкара (предшественик на ТРТ). Там тя работи като драматург и преводач. В същото време започват да се появяват първите ѝ литературни произведения. През 1955 г. тя се омъжва за инженера Халима Агаоглу, с когото две години (1957 – 1959) живее в САЩ. Освен своята дейност в радиото, през 1961 г. заедно със свои приятели основава първия в Анкара частен театър „Meydan Sahnesi“. Първата ѝ постановка обаче, „Der kaukasische Kreidekreis“ от Бертолт Брехт няма голям успех.[3]
През 1970 г. тя напуска радиото и пише първия си роман „Ölmeye Yatmak“, който е публикуван в Истанбул през 1973 г. След него последват четири тома с разкази и още осем романа, които са награждавани с различни литературни награди. През 1975 г. нейният сборник с разкази „Високо напрежение“ („Yüksek Gerilim“) получава престижната литературна награда „Саит Фаик“, а вторият ѝ роман „Fikrimin Ince Gülü“ получава наградата „Мадарали“. През 1980 г. той получава и литературната награда „Орхан Кемал“. През 1983 г. авторката се премества от Анкара в Истанбул.
През 1998 г. Агаоглу получава почетната титла доктор от Анатолийския университет и университета на щата Охайо.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.dailysabah.com
- ↑ Nihat Duğancı, Adalet Ağaoğlu’nun Romanları ve Romancılığı, Çanakkale Onsekiz Mart Üniversitesi Sosyal Bilimler Enstitüsü Çanakkale, 2006, архив на оригинала от 6 април 2016, https://web.archive.org/web/20160406194348/http://www.belgeler.com/blg/q4s/adalet-agaoglu-nun-romanlari-ve-romanciligi-the-novels-of-adalet-agaoglu-and-of-her-novelist, посетен на 12 май 2017
- ↑ Kafkas tebeşir dairesi. Der kaukasische Kreidekreis. Ankara: Kardeş Matbaası, 1963
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Gülperi Sert: Formen des Selbstbewußtseins der Frau in den Romanen von Erica Pedretti, Barbara Frischmuth und Adalet Agaoglu. Phil. Diss. (Masch.) Ege Universität 1991
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Адалет Агаоглу“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
