Адела от Пфалцел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Църквата Св. Мария и Св. Мартин в Пфалцел (Трир)

Адела (на немски: Adela von Pfalzel; Adolana, Adula', * 660, † 24 декември 735) е игуменка и Светия на католическата църква, чества се на 24 декември.

Тя е от фамилията Хугобертини в Австразия, дъщеря на сенешал и пфалцграф Хугоберт и на Ирмина от Еран. По други източници тя е дъщеря на Свети Дагоберт II.

Адела е омъжена за Одо, един vir illustris. Адела основава малко след 700 г. женския манастир Пфалцел до Трир в имението, което купува от нейния зет Пипин Средни, съпругът на нейната сестра Плектруда. Адела става първата абтеса на манастира. През 721 г. Бонифаций посещава Адела и нейния манастир в Рейнланд-Пфалц. Тя му дава Ragyndrudiskodex на нейната сестра Регинтруда, който се намира във Фулда.

В завещанието си (732 или 733) тя дава на манастир Пфалцел имоти на Маас и на Мозел, в Гилгау и в Бидгау.

Адела и Одо имат най-малко три деца:

  • Алберих († 714/721), баща на епископ Грегор от Утрехт († 774)
  • Герелинд († след 699)
  • Хадерих († след 699)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Eduard Hlawitschka, Die Vorfahren Karls des Großen. In: Wolfgang Braunfels (Hrsg.): Karl der Große. Lebenswerk und Nachleben. Band 1: Helmut Beumann (Hrsg): Persönlichkeit und Geschichte. Schwann, Düsseldorf 1965, S. 51–82.
  • Matthias Werner, Adelsfamilien im Umkreis der frühen Karolinger. Die Verwandtschaft Irminas von Oeren und Adelas von Pfalzel. Personengeschichtliche Untersuchungen zur frühmittelalterlichen Führungsschicht im Maas-Mosel-Gebiet. Jan Thorbecke Verlag, Sigmaringen 1982, ISBN 3-7995-6688-0, S. 15, 25–35, 65, 83, 99, 121, 129, 132, 175, 176–185, 188, 191–226, 233–238, 241–247, 250–259, 262–270, 274, 280–283, 290–292, 294, 297–300, 304, 310, 316–325, 326–328 (Konstanzer Arbeitskreis für Mittelalterliche Geschichte. Vorträge und Forschungen. Sonderband 28).
  • Franz Xaver Kraus, Adula, In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 50.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]