Аделхайд фон Хоенлое-Уфенхайм-Ентзе
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Аделхайд.
| Аделхайд фон Хоенлое-Уфенхайм-Ентзе | |
| благородничка от Хоенлое-Уфенхайм-Ентзе-Шпекфелд | |
| Лични данни | |
|---|---|
| Родена | |
| Други титли | графиня на Шварцбург-Вахсенбург и господарка на Хелдрунген |
| Семейство | |
| Баща | Лудвиг фон Хоенлое |
| Майка | Елизабет фон Насау-Вайлбург-Висбаден |
| Бракове | Гюнтер XXVI/XIV фон Шварцбург-Ваксенбург Хайнрих фон Хелдрунген |
| Потомци | Гюнтер фон Шварцбург |
| Герб |  |
Аделхайд фон Хоенлое (на немски: Adelheid von Hohenlohe; Adelheid von Hohenlohe-Uffenheim-Entsee-Speckfeld; † 1358/1359) е благородничка от Хоенлое-Уфенхайм-Ентзе-Шпекфелд и чрез женитби графиня на Шварцбург-Вахсенбург и господарка на Хелдрунген в Тюрингия.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Тя е дъщеря на господар Лудвиг фон Хоенлое († 1356) и съпругата му Елизабет фон Насау-Вайлбург-Висбаден († ок. 1370), дъщеря на граф Герлах I фон Насау-Висбаден (1288 – 1361) и първата му съпруга ландграфиня Агнес фон Хесен (1292 – 1332).[1] Тя е правнучка на император Адолф от Насау. Тя е сестра на Герлах фон Хоенлое (1344 – 1392), женен пр. 13 август 1358 г. за принцеса Маргарета Баварска (1325 – 1374), дъщеря на император Лудвиг IV Баварски (1282 – 1347) и Маргарета Холандска (1310 – 1356).
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]Аделхайд фон Хоенлое се омъжва пр. 25 юли 1357 г. за граф Гюнтер XXVI фон Шварцбург, господар на Лойхтенберг-Хойерсверда († ок. декември 1362), син на граф Гюнтер XVIII фон Шварцбург-Вахсенбург († 1354/1355) и Рихца фон Шлюселберг († 1359).[2][3] Те имат един син:[4]
- Гюнтер фон Шварцбург († сл. 1397), женен за Агнес фон Фалкенщайн
Аделхайд фон Хоенлое се омъжва втори път за Хайнрих фон Хелдрунген († сл. 1382), син на Фридрих фон Хелдрунген († 1367), хауптман на Ерфурт (1358). Те нямат деца.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Герб на фон Шварцбург -
Герб на фон Хелдрунген -
Замъкът Хелдрунген -
Замък Вахсенбург, Тюрингия
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Karl Schumm: Hohenlohe, zu.. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 484 f.
- Friedrich Apfelstedt. Das Haus Kevernburg-Schwarzburg von seinem Ursprunge bis auf unsere Zeit. 1890, Neuauflage. Arnstadt, Thüringer Chronik-Verlag H.E. Müllerott, 1996. ISBN 3910132294.
- Helge Wittmann: Die Herren von Heldrungen. In: Im Schatten der Landgrafen: Studien zur adeligen Herrschaftsbildung im hochmittelalterlichen Thüringen, Böhlau Verlag Köln Weimar, 2008
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/3, Tafel 314.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XVII, Tafel 2.
- D. Schwennicke: Europäische Stammtafeln, Neue Folge, Band XIX., Tafel 103, Verlag: Vittorio Klostermann, Frankfurt a. M. 2000, ISBN 3-465-03074-5
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Hohenlohe 1, genealogy.euweb.cz
- ↑ Schwarzburg 4, genealogy.euweb.cz
- ↑ Adelheid von Hohenlohe, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Adelheid v.Hohenlohe-Uffenheim-Entsee, ww-person.com