Адолф VII (Холщайн-Кил)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Адолф VII (IX) фон Холщайн (на немски: Adolf VII (IX) von Holstein; „der Milde“; * ок. 1327 или 15 юли 1329; † 26 януари 1390) е граф на Холщайн-Кил (ок. 1359 – 1390) и на Холщайн-Пльон (ок. 1359 – 1390).

Той е единственият син на граф Йохан III фон Холщайн-Кил-Пльон († 1359) и първата му съпруга Катарина от Глогов († 1327), вдовица на маркграф Йохан V от Бранденбург (1302 – 1317), дъщеря на херцог Хайнрих III от Глогов.[1]

Той се жени през декември 1362 г. за Анна фон Мекленбург-Шверин (* 1343; † 1415), дъщеря на херцог Албрехт II фон Мекленбург-Шверин (1318 – 1370) и първата му съпруга принцеса Еуфемия Ериксдотер от Швеция (1317 – 1370). Те нямат деца.[2][3]

Адолф VII управлява в мир, умира бездетен и е погребан в катедралата на Хамбург.[4] Наследен е от Николаус фон Холщайн-Рендсбург.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Cajus Möller: Geschichte von Schleswig-Holstein: Hannover 1865
  • Chronicon Holtzatiæ 23, MGH SS XXI, s. 277

Източници[редактиране | редактиране на кода]