Албрехт II (Мекленбург)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Албрехт II.

Албрехт II
Albrecht II, Der Große
херцог на Мекленбург
Albert II of Mecklenburg.jpg
Албрехт II, херцог на Мекленбург
Роден
Починал
Погребан Бад Доберан, Германия
Coat of Arms of the Grand Duchy of Mecklenburg - Strelitz.svg
Семейство
Род Дом Мекленбург
Баща Хайнрих II (Мекленбург)
Майка Анна фон Саксония-Витенберг († 1327)
Братя/сестри Йохан I (Мекленбург-Щаргард)
Деца Албрехт Мекленбургски
Хайнрих III (Мекленбург)
Магнус I (Мекленбург)
Албрехт II в Общомедия
Статуя на Албрехт II на дворец Шверин

Албрехт II (на немски: Albrecht II, Der Große, * 1318, † 18 февруари 1379) е от 1329 до 1348 г. принц на Мекленбург и от 1348 до 1379 г. херцог на Мекленбург.

Албрехт II е син на княз Хайнрих II от Мекленбург „Лъвът“ (1266–1329) и втората му съпруга Анна фон Саксония-Витенберг († 1327), дъщеря на херцог Албрехт II фон Саксония-Витенберг.

От 1329 г. Албрехт управлява първо с регенти, от 1336 г. самостоятелно. Той води заедно с померанските херцози Ото I и Барним III война против маркграфство Бранденбург (Померанско-Бранденбургска война 1329–1333 г.).

На 8 юли 1348 г. римско-немският крал и по-късен император Карл IV го издига заедно с брат му Йохан I на херцог и в имперското княжеско съсловие. При подялбата на страната от 25 ноември 1352 г. той получава Росток и Мекленбург. През 1357 г. той получава правата на граф на Шверин. Албрехт II сключва на 20 февруари 1368 г. алианц-договор с ханза-градовете на вендите. [1]

Малко преди смъртта си той дава задачата на Ернст фон Кирхберг да напише хроника на Мекленбург Mecklenburgische Reimchronik. Албрехт II е погребан в катедралата на Доберан.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Албрехт II се жени на 10 април 1336 г. за Еуфемия Ериксдотер (* 1317, † пр. 16 юни 1370), херцогиня на Швеция, сестра на шведския крал Магнус IV Ериксон. Техни деца са:

Албрехт II се жени втори път през 1378 г. за Аделхайд, графиня на Хонщайн.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Wernicke: Der Stralsunder Frieden von 1370. in: Quellen und Darstellungen zur hansischen Geschichte, Bd. 46, Der Stralsunder Frieden von 1370, S. 8.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Eberhard Holz, Wolfgang Huschner: Deutsche Fürsten des Mittelalters. Edition Leipzig, Leipzig 1995, ISBN 3-361-00437-3.
  • Fromm: Albrecht II. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 271–273.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]