Аеродинамично качество

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Съпротивление при лек самолет. Допирателната отразява най-голямото аеродинамично качество.

Аеродинамичното качество на въздухоплавателното средство е съотношението на подемната сила към фронталното съпротивление (или съотношението на техните коефициенти) в координатна система при определен ъгъл на атака.

При по-просто представяне, аеродинамичното качество може да се разглежда като разстоянието, което въздухоплавателното средство може да прелети от определена височина в спокойно време с изключен двигател (ако изобщо има). Например, на планер качеството е обикновено около 30, а на делтапланер – 10. Това означава, че от височина от 1 километър един спортен планер може да прелети около 30 km в идеални условия, а делтапланер – 10 km.

Самолетите по принцип имат аеродинамично качество между 8 и 20: пътническите самолети между 16 и 18, като Еърбъс А320 постига 17, а Боинг 747 – 17,7.[1] Конкорд има аеродинамично качество от 4 при излитане, 12 при Мах 0,95 и 7,5 при Мах 2.[2]

Определение[редактиране | редактиране на кода]

Аеродинамичното качество се определя чрез следното съотношение:

където

е ъгълът на атака;
е коефициентът на подемната сила;
е коефициентът на фронталното съпротивление.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Antonio Filippone. Advanced topics in aerodynamics – Lift-to-Drag Ratios. //
  2. Christopher Orlebar. The Concorde Story. // Osprey Publishing, 1997. с. 116.