Азиатски речни костенурки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Азиатски речни костенурки
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Амниота (Amniota)
клас:Влечуги (Reptilia)
разред:Костенурки (Testudines)
семейство:Азиатски речни костенурки (Geoemydidae)
Научно наименование
W.Theob., 1868 г.
Азиатски речни костенурки в Общомедия
редактиране

Азиатските речни костенурки (Geoemydidae) са семейство влечуги от разред Костенурки (Testudines).

Представителите се характеризират с умерено изпъкнал или по-скоро плосък, овален до продълговат карапакс. Пластронът е голям, рядко може да притежава еластични връзки. Липсва мезопластрон. Шията се прибира вертикално в черупката, като това се отразява анатомично на устройството на първите гръдни прешлени.

Размери[редактиране | редактиране на кода]

Карапакса варира от 13 cm (Geoemyda spengleri, Heosemys silvatica) до 80 cm (Orlitia borneensis). Масата може да достигне и до 80 kg.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Както подсказва името, представителите обитават предимно Азия, но има и видове срещащи се в южна Европа, Централна Америка и северната част на Южна Америка. Семейството има един представител в България:

Местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Обитават предимно водоеми или местности с близост на вода. Повечето видове живеят в сладководни басейни, като някои дори могат да се открият и в планински потоци (Cyclemys dentata, Cuora trifasciata), а други в естуарите на реките (Batagur baska, Callagur borneoensis). Callagur borneoensis е вид, който снася яйцата си по морски плажове, подобно на морските костенурки, което е нетипично за семейството. Geoemyda spengleri, Heosemys silvatica и Pyxidea mouhotii са сухоземни обитатели. Понякога обаче дори в един род местообитанията могат да се различават. Например в род Rhinoclemmys има изцяло сухоземни видове (Rhinoclemmys annulata), както и видове предпочитащи водоеми (Rhinoclemmys annulata).

Репродуктивни особености[редактиране | редактиране на кода]

Повечето видове отлагат по-малко от 10 яйца на люпило, но няколко вида отлагат яйца няколко пъти в рамките на един сезон. Сред "рекордьорите" в семейството са: Geoclemys hamiltoni, която отлага от 18 до 30 яйца, Batagur baska отлага средно 20 яйца, Callagur borneoensis отлага от 15 до 25 яйца на гнездо. Инкубационният период е средно от 3 до 5 месеца.

Начин на хранене[редактиране | редактиране на кода]

Повечето видове са растителноядни (Kachuga smithi), или всеядни, но се отличават и типични хищници (родовете Malayemys и Mauremys).

Класификация на семейството до родове[редактиране | редактиране на кода]

Семейство Geoemydae (Bataguridae)