Албино Пити

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Албино Пици
италиански художник
Роден

НационалностFlag of Italy.svg Италия
ПсевдонимАлбино Пити

Албино Пици (на италиански: Albino Pizzi), по-известен с псевдонима си Албино Пити (Albino Pitti) и Ил Пити (Il Pitti), е съвременен италиански художник абстракционист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 12 април 1951 г. в провинция Бреша, Италия. Учи изкуство в Ротердам и завършва обучението си в Амстердам. След дипломирането си става ученик на Пилман. През 70-те години префасонира изхвърлени предмети и ги превръща в произведения на изкуството. По-късно в Мадрид създава произведения в нов калиграфски стил – живопис, рисувана с изключителна бързина и замах на четката. Следват неговите швейцарски, немски, италиански и испански периоди. Прави изложби в Барселона, Антиб, Флоренция, Франкфурт и други европейски градове.[1]

В края на 1987 г. години поставя началото на ново течение в изкуството „Espansionizmo“.[2]

През 1990-те години става един от основателите и действащи лица в „Transvisionizmo" заедно с останалите артисти, подписали манифеста за създаване на новото течение: Stefano Sichel, Giannino Garbarino, Il Pitti, Teresa Bartolin, Lorenzo Abram, Ugo Borlenghi, Ivana Belloni, Luciano Di Meo, Massimo Meucci, Costantino Chiodi, Josef Dobes, Goanna Gheich, Silvia Manazza и други.[3] Заедно с тях излага свои творби в зала Ла Сколета към църквата „Свети Дзикария“ в рамките на Биеналето на изкуствата във Венеция.

В продължение на три години Пити членува в GAD – Gruppo Aniconismo Dialetico (Група за диалектически аниконизъм), която се бори срещу безразличието и липсата на интерес към абстрактното изкуство [4]) заедно с творци, като Coccetta, Di Fabio, Di Girolamo, Eusebi и Giorgio Cortenova. Това обединение е подкрепяно от историка и художествен критик Джорджо ди Дженова.

През 1990 – 1991 г. подкрепя реставрацията на стенопис на Пиетро Мароне, предоставяйки свои платна на търг под надслов „Eдин съвременен Маестро спасява един Маестро от миналото“[5] Става дума за стенописа, изобразяващ Клеопатра, изработен през 1601 г. от Пиетро Мароне на тавана на салона в Къщата с кедъра, бивш Палацо Калини (Palazzo Calini).

През 2010 г. в Ротердам Пити основава „art, world, force“ /изкуство, свят, сила/ – международна група за изкуство.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • „GRUPPO ANICONISMO DIALETTICO – GAD“, Giorgio di Genova, Edizioni de LUCA, ISBN 978-88-8016-318-3
  • „Albino Pizzi 'Il Pitti“ A cura dell'A.! | 1990, Carmen Ferrari, Italy
  • „Quaderni“ Luciano Carini, Italy, 1997
  • „Gruppo Anicinismo Dialettico GAD“, Guglielmo Gigliotti, Juan Lluis Montane, Giorgio di Genova, 1998, Milano, Italy
  • „Gruppo Aniconismo Dialettico. Coccetta, Di Fabio, Di Girolamo, Eusebi, Pitti“ – di Giorgio di Genova, Edizioni Bora 1997,
  • „Pitti Emozion“i di Carmen Ferrara, 1996,
  • „Pitti“, Juan Lluis Montane, edizioni CREA, 1998, Spain

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Албино Пити – създателят на експанзионизма
  2. Художникът Албино Пити: Изкуството обича човека
  3. Вестник „Nuovo Giornale“ 07.10.1995
  4. Вестник „Il Veroneze“, 16.03.1997
  5. Вестник „Il Giorno“, 23.11.1990

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]