Албрехт фон Абенсберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герб на фон Абенсберг
„Scheiblersches Wappenbuch“ 1450–1480
Останки от замък Абенсберг

Албрехт фон Абенсберг (на немски: Albrecht von Abensberg; † сл. 1407) е благородник от баварската графска фамилия Абенсберги, господар на Абенсберг в Бавария.

Той е син на Улрих III фон Абенсберг († 1367) и първата му съпруга Елизабет фон Гунделфинген († 1342), дъщеря на рицар Свигер X фон Гунделфинген († 1384) и първата му съпруга Салмей († 1346/1356). Баща му се жени втори път за Гертруд († 1342). Роднина е на Конрад I фон Абенберг, архиепископ на Залцбург (1106 – 1147).

Той има пет братя: Теодерих фон Абенсберг († 1383), княжески епископ на Регенсбург (1381 – 1383), Йохан II († 1397), женен за Агнес фон Лихтенщайн-Мурау († 1397), Улрих IV фон Абенсберг († 1374/1375), женен 24 април 1372 г. за Катарина фон Лихтенщайн-Мурау († сл. 1375), Вернхард фон Абенсберг († сл. 1374), Вилхелм I фон Абенсберг († сл. 1376). Сестра му Барбара фон Абенсберг е омъжена за Хайнрих II фон Розенберг († 1346).

Албрехт фон Абенсберг е погребан сл. 1407 г. в „Св. Емеран“, Регенсбург.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Албрехт фон Абенсберг се жени за Петронила фон Хайдау († 1396). Те имат един син:[1]

  • Вилхелм II фон Абенсберг († март 1420/2 януари 1423)

Албрехт фон Абенсберг се жени втори път пр. 18 октомври 1398 г. за Маргарета фон Хоенцолерн († сл. 1 декември 1433), вдовица на Гебхард I фон Рехберг († 1395/1397), дъщеря на граф Фридрих фон Хоенцолерн-Страсбург († 1365) и графиня Маргарета фон Хоенберг-Вилдберг.[2] Бракът е бетдетен.[3]

Вдовицата му Маргарета фон Хоенцолерн се омъжва трети път сл. 13 май 1424 г. за Вилхелм фон Пуехберг († 1426).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Franz Tyroller: Abensberg. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 17
  • Peter Dollinger und Nicolaus Stark.): Die Grafen und Reichsherren zu Abensberg. Landshut 1869.(E-Kopie).
  • Joseph Ernst v. Koch-Sternfeld: Die altgefeyerte Dynastie des Babo von Abensberg; in ihrer Abkunft, Verzweigung und Gesammtgenossenschaft, in Bayern und Oesterreich. Regensburg 1837. (E-Kopie)
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/1, Tafel 117., Vol. XVI, Tafel 75.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Albrecht v.Abensberg, /ww-person.com
  2. Hohenzollern 7, genealogy.euweb.cz
  3. Albrecht von Abensberg, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]