Албрехт I фон Брауншвайг-Грубенхаген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Албрехт I (на немски: Albrecht I, * ок. 1339, † 1383) от род Велфи (Стар Дом Брауншвайг) е херцог на Брауншвайг и Люнебург и княз на Брауншвайг-Грубенхаген-Залцдерхелден от 1361 до смъртта си 1383 г.

Той е най-голямият син на херцог Ернст I Стари (1297–1361) и съпругата му Аделхайд фон Еберщайн († 1373), дъщеря на граф Хайнрих II фон Еверщайн. През 1359 г. Албрехт I става сърегент на баща си. След неговата смърт на 9 март 1361 г. той управлява сам Княжество Грубенхаген, освен няколкото собствености към в Остероде и Херцберг на Харц, които той дава на брат си Фридрих, и резидира в замък Залцдерхелден при Айнбек, заради което той е наричан също „херцог към Залце“ („Herzog zum Salze“).

Той обича историята и науките и често има конфликти с неговите съседи. През 1362 г. той е пленен заедно с брат му Йохан в битката при Арнолдсхаузен от граф Ото фон Валдек и неговия син Хайнрих. Фридрих III, ландграфът на Тюрингия нахлува два пъти в земите на Албрехт I. През 1365 г. замъкът Залцдерхелден е обсаден от ландграф Фридрих от Тюрингия с около 18 000 души. Замъкът е защитаван с един топ. Нападателите претърпяват големи загуби и скоро се оттеглят. Заради тези караници Албрехт има финансови проблеми и от 1365 г. залага и продава свои собствености.

Албрехт I се жени през 1372 г. за Агнес фон Брауншвайг († 1410), дъщеря на херцог Магнус II от Брауншвайг († 1373) и Катарина фон Анхалт-Бернбург († 1390), дъщеря на княз Бернхард III от Анхалт († 1348) и Агнес от Саксония-Витенберг († 1338). Двамата имат син:

  • Ерих (* ок. 1383, † 28 май 1427), женен за Елизабет, дъщеря на херцог Ото I от Гьотинген.

Албрехт умира вероятно през 1383 уг. и е погребан в манастир Ав. Александър в Айнбек.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ferdinand Spehr: Albrecht II., Herzog von Braunschweig. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 263 f.
  • Paul Zimmermann: Das Haus Braunschweig-Grubenhagen. Wolfenbüttel 1911