Александър Жарден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Жарден
Alexandre Jardin
Александър Жарден на Парижкия панаир на книгата през 2013 г.
Александър Жарден на Парижкия панаир на книгата през 2013 г.
Роден 14 април 1965 г. (54 г.)
Професия писател, режисьор, сценарист, колумнист
Националност Флаг на Франция Франция
Активен период 1985-
Жанр съвременен роман, биография, любовен роман, детска литература
Уебсайт
Александър Жарден в Общомедия

Александър Жарден (на френски: Alexandre Jardin) е френски режисьор, сценарист и писател, автор на произведения в жанровете любовен роман, биография и детска литература.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Александър Жарден е роден на 14 април 1965 г. в Ньой сюр Сен, Франция. Син на писателя Паскал Жарден (1934 – 1980). Има двама братя и полусестра.

През 1986 г. се дипломира със специалност политически науки. Бил е колумнист за вестник „Фигаро“. Работил е като литературен репортер за „Canal+“.

През 1986 г. е издаден първият му роман „Bille en tête“ (Глупакът). За него получава награда за най-добър първи роман. Екранизиран е през 1999 г. с участието на Томас Лангман, Кристин Скот Томас и Даниел Дарийо.

За вторият си роман „Зебрата или Театърът на любовта“ от 1988 г. получава престижната литературна награда „Фемина“. Той е екранизиран през 1992 г. с участието на Тиери Лермит, Каролин Селие и Кристиан Перейра.

Романът му „Фанфан“ е издаден през 1990 г. и е екранизиран от него през 1993 г. в едноименния филм с участието на Софи Марсо и Венсан Перез.

Романът му „Des gens très bien“ от 2011 г. разказва за дейността на дядо му Жан Жарден, който е политик и началник на кабинета на Пиер Лавал – министър-председател по време на режима на Виши. Книгата предизвиква скандал, тъй като темата все още е табу във Франция.

Той е съосновател на Асоциацията „Lire et faire lire“ (Прочети и чети) и на програмата „Mille mots“ (Хиляда думи).

Александър Жарден има два брака и пет деца.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Bille en tête (1986) – награда за първи роман
  • Le Zèbre (1988) – награда „Фемина“
    Зебрата или Театърът на любовта, изд. „Кибеа“ София (1991), прев. Нина Венова
  • Fanfan (1990)
    Фанфан: Вълноломът на страстта, изд. „Кибеа“ София (1993), прев. Нина Венова
  • Le Petit Sauvage (1992)
  • L'Île des gauchers (1995)
  • Autobiographie d'un amour (1999)
  • Mademoiselle liberté (2002)
  • 1+1+1... = une révolution (2002)
  • Quinze ans après4 (2009)
  • Juste une fois (2014)

Детска литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Cybermaman ou le voyage extraordinaire au centre d'un ordinateur (1996)

Серия „Coloriés“[редактиране | редактиране на кода]

  1. Les Coloriés (2004)
  2. La Révolte des des Coloriés (2004)
  3. Le Secret des Coloriés (2004)

Серия „Les Méganazes“ – с Бруно Салмон[редактиране | редактиране на кода]

  1. Dur dur de sortir avec Lola ! (2005)
  2. Pas de pot pour le chouchou (2005)
  3. Trop dingue de la maîtresse (2005)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Le Zubial (1997)
  • Lire pour vivre (2000)
  • Le Roman des Jardin (2005) – биография
  • Chaque femme est un roman (2008)
  • Des gens très bien (2011)
  • Joyeux Noël ! (2012)
  • Mes trois zèbres (2013)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1989 Bille en tête
  • 1991 Gawin
  • 1991 Les clés du paradis – сюжет, участва и като актьор
  • 1992 Le Zèbre
  • 1994 Le jardin des plantes
  • 1993 Fanfan – режисьор
  • 1996 Oui – режисьор
  • 2000 Le Prof – по романа „Le petit sauvage“, – режисьор
  • 2013 La vraie vie des profs – адаптация и сценарий

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]