Софи Марсо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Софи Марсо
Sophie Marceau
френска актриса и кинорежисьор
Софи Марсо (2012)
Софи Марсо (2012)

Родена
17 ноември 1966 г. (55 г.)

Националност  Франция
Работила в актриса, режисьор и певица
Награди Сезар (1983)
Орден за изкуство и литература
Актьорска кариера
Активност 1980 – днес
Значими роли Вик Беретон
(„Купонът“, 1980; „Купонът 2“, 1982)

Валентина Езкуера
(„Студентката“, 1988)
Изабела Френска
(„Смело сърце“, 1995)
Ана („Ана Каренина“, 1997)
Електра Кинг („Само един свят не стига“, 1999)
Ариан Марсиак
(„От другата страна на леглото“, 2008)
Ана („ЛОЛ“, 2009)
Джудит Шабрие („Искаш или не искаш“, 2014)
Елен Мерсие („Г-жа Милс, толкова перфектна съседка“, 2018)
Награди Officier arts et lettres.jpg Орден за изкуство и литература (2003)
Семейство
Съпруг Кристоф Ламбер (2012 – 11 юли 2014)
Партньор Анджей Жулавски
(1985 – 2001)
Джим Лемли
(2001 – 2007)
Кристоф Ламбер
(2007 – 2014)
Сирил Линяк
(2014 – 2016)
Деца Венсан (1995),
Жулиета (2002)

Уебсайт
Софи Марсо в Общомедия

Софѝ Марсо̀ (на френски: Sophie Marceau, родена като Софѝ Мопю̀ (Sophie Maupu)) е френска актриса, кинорежисьор и певица. Тя е първата носителка на наградата „Сезар“ за „Най-надеждна актриса“. [1] Наградена е с Орден за изкуство и литература, офицерска степен през 2003 г. [2]

Софи Марсо на премиера на филма „Таулард“, 13.9.2016 г.

Биография и кариера[редактиране | редактиране на кода]

Софи е родена на 17 ноември 1966 г. в Париж. Баща ѝ е бил шофьор, а майка ѝ – продавачка.

През 1980 г. 13-годишната Софи участва във филма „Купонът“, препоръчана от агенцията за юноши-модели, в която участва. Филмът има грандиозен успех, и скоро е снето негово продължение – „Купонът 2“ (1982), за което Софи получава премията „Сезар“ в номинацията „Най-добър дебют и най-многообещаваща актриса“.

На 16 години тя вече играе заедно с Жерар Депардьо и Катрин Деньов.

През 1982 г. Марсо сключва договор с най-голямата кинокомпания на Франция, „Gaumont“, но скоро разваля договора. Компанията иска неустойка от милион френски франка, които актрисата изплаща с почти всичките си спестявания. Помага ѝ полският режисьор Анджей Жулавски, с когото се е запознала неотдавна. Скоро двамата заминават за Полша.

През 1984 г. Марсо играе в „Луда любов“, първият ѝ филм под режисурата на Жулавски. Следват още два филма, с които тя става една от най-популярните и уважавани актриси в своята страна. Първата англоезична роля на Софи е във филма на Мел ГибсънСмело сърце“.

През 1985 г. Софи записва своя първи пълен музикален албумCertitude.

В новите си филми Марсо постепенно се избавя от имиджа на тийнейджър, споделяйки славата с най-знаменити звезди: Филип Ноаре, Жерар Депардьо, Катрин Деньов, Жан-Пол Белмондо.

Софи Марсо на театралната церемония „Нощ на Молиер 1993“, където е номинирана за ролята си в „Пигмалион“ от Бърнард Шоу.

На театралната сцена Софи дебютира през 1991 г. в „Евридика“ на Жан Ануи. През пролетта на 1995 г. Марсо режисира своя първи късометражен филм – „Разсъмване наопаки“, с продължителност 8 минути. След седем години актрисата снима още един филм по собствен сценарий, но вече пълнометражен – филмът „Говори ми за любов“.

През 1995 г. Софи се снима във филма на Антониони „Отвъд облаците“ заедно с Джон Малкович. През 1997 г. тя играе Ана Каренина в едноименната екранизация на романа на Лев Толстой.

Софи Марсо се снима и в рекламни клипове. Тя се появява на повече от 300 корици на списания по целия свят [3][4] включително Вог, Ел, Madame Figaro, Пари Мач, L'Officiel, Lui, Tatler, Glamour, Premiere и Marie Claire [5][6]. Избрана е за „лице на фирмата“ на множество луксозни марки като козметичните компании „Guerlain[7] и „Диор[8], по-късно – на бижутерийната „Chaumet[9][10] и автомобилната „Ситроен[11].

През 2015 г. Софи Марсо взема участие на кинофестивала в Кан като на член на журито на основния конкурс. [12]

През март 2016 г. тя официално разкрива, че е отказала Ордена на Почетния легион – най-високият френски орден за заслуги. [13]

Софи Марсо и Анджей Жулавски, Кабург, 1 юни 1988 г.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

През 1982 г. Софи започва роман с полския режисьор Анджей Жулавски, който е с 26 години по-възрастен от нея. Скоро сключват брак, на 24 юли 1995 г. им се ражда син, Венсан. През 1996 г. Марсо публикува полуавтобиографичния роман „Лъжкиня“ (Menteuse), в който признава: „Започнах твърде рано полов живот, което ме направи истерична и ранима, така че всички мои романи, като правило, завършваха печално. Само Анджей можа да ми даде спокойствие и щастие, да ми подари най-добри роли в киното и чудото на майчинството.“

През 2001 г., след 17-годишна връзка, Софи се развежда с Жулавски заради американския продуцент Джим Лемли. През 2002 г. Софи ражда от него дъщеря, Жулиета.

Софи Марсо и Кристоф Ламбер на премиерата на „Скайфол“ в Париж, 24.10.2012 г.

От 2007 г. актрисата живее съвместно с актьора Кристоф Ламбер, а от 2012 г. са в брак [14]. През 2014 г. двойката оповестява своята „приятелска раздяла“.[15]

От 2014 до 2016 г. неин придружител е собственикът на ресторант и главен готвач Сирил Линяк, с когото е във връзка около 10 месеца през 2016 г. [16][17]

Софи Марсо е обучен класически виолончелист, както се вижда във филма „Изгубени и намерени“ от 1999 г. Тя е двуезична (френски и английски). [18]

Днес, наред с киното, Марсо играе в театъра, рисува портрети на любимите си писатели, сред които Лев Толстой и Франц Кафка, а също и натюрморти и акварели. Софи редовно посещава кинофестивала в Кан. Тя е отличен плувец (тренирала е с шампионите на Франция), обича Йохан Себастиан Бах и Густав Малер. Марсо сътрудничи на организации за опазване на околната среда.

Софи Марсо на кинофестивала в Кан, 2005 г.
Актрисата на премиерата на „Щастието никога не се случва само“ на фестивала в Кaбург, 2012 г.
Софи Марсо на премиерата на филма „Арестувайте ме“, 2013 г.
Софи Марсо като член на журито на фестивала в Кан, 2015 г.


Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Актриса[редактиране | редактиране на кода]

година Филм Оригинално заглавие Роля Режисьор
1980 Купонът La Boum Вик Беретон Клод Пиното
1982 Купонът 2 La Boum 2 Вик Беретон Клод Пиното
1984 Щастливият Великден Joyeuses Paques Жули Жорж Лотнер
Форт Саган Fort Saganne Маделен дьо Сен-илет
1985 Полиция Police Нория
Луда любов L'amour braque Мари
1986 Надолу към ада Descente aux enfers Лола Колбер
1988 Студентката L'Étudiante Валентина Езкуера Клод Пиното
Шуаните Chouans Селин
1989 Моите нощи са по-красиви от вашите дни Mes nuits sont plus belles que vos jours Бланш
1990 Тихоокеанска градинка Pacific Palisades Бернадет
1991 За Саша Pour Sacha Лора
1993 Фанфан Fanfan & Alexandre Фанфан Александър Жарден
1994 Дъщерята на Д'Артанян La fille de d'Artagnan Елоиз Д'Артанян
1995 Отвъд облаците Al di là delle nuvole Момичето в Портофино
Смело сърце Braveheart Изабела Френска Мел Гибсън
1997 Маркизата Marquise Маркиза дьо Парк
Ана Каренина Anna Karenina Ана Каренина
1999 Само един свят не стига The World Is Not Enough Електра Кинг Майкъл Ептед
Сън в лятна нощ A Midsummer Night's Dream Хиполита
Изгубени и намерени Lost & Found Лила Дюбоа
2000 Вярност La fidélité Клелия
2001 Белфегор: Фантомът на Лувъра Belphégor – Le fantôme du Louvre Лиса Жан-Пол Саломе
2003 Алекс и Ема Alex & Emma Полина Делакроа
2004 До довечера À ce soir Нели Лор Дютийол
2005 Антъни Цимер Anthony Zimmer Киара Манцони Жером Сал
2007 Загубена в Довил La Disparue de Deauville Лучия/Виктория Софи Марсо
2008 Жени в сянка Les femmes de l'ombre Луиз Десфонтен
2009 ЛОЛ LOL Ана Лиза Азуeлос
2010 Възрастта на разума L'Âge de raison Маргарет Ян Самуел
2014 Eдна среща Une rencontre Илза Санторини
2016 Таулард La Taularde Матилда Лерой Удрей Еструго
2021 Всичко мина добре Tout s'est bien passé Емануел Бернхайм Франсоа Озон
2022 Жена на нашето време Une femme de notre temp Джулиан Вербеке Жан-Пол Сивейрак

Режисьор[редактиране | редактиране на кода]

Участия в театъра[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sophie Marceau, IMDb.com.
  2. Sophie Marceau, officier des arts et lettres. // 14 February 2003. Посетен на 5 октoмври 2021.
  3. Soulier, Vincent. Presse féminine – La puissance frivole. L'Archipel, 1 June 2010. ISBN 978-2-8098-1091-2.
  4. Fournier, Maud, Tredez, Florence. L'Actrice française est une femme comme les autres. (enfin presque): (enfin presque). Éditions Don Quichotte, 5 November 2015. ISBN 978-2-35949-460-0.
  5. Couverture ELLE magazine 1967 – Les plus belles couvertures de ELLE – Elle. // Посетен на 5 October 2021.
  6. Nast, Condé. Sophie Marceau, icône en images. // 17 November 2017. Посетен на 5 October 2021.
  7. Les égéries des parfums – Les égéries des parfums Guerlain – La Parisienne. // Посетен на 6 October 2021.
  8. ((en)) DIOR ONE ESSENTIAL - Sophie Marceau, https://www.youtube.com/watch?v=KIRhzVtszJw, посетен на 2021-10-07 
  9. Софи Марсо для Chaumet 2011. // 04.08.2011. Архивиран от оригинала на 3 февруари 2012. Посетен на 8 януари 2012. (на руски)
  10. Sophie Marceau goûte aux heures Chaumet. // 25 November 2008. Посетен на 6 October 2021.
  11. Sophie Marceau, égérie de DS en Chine. // Посетен на 6 October 2021.
  12. Жури 2015: Пълнометражни филми на Festival de Cannes 2015
  13. Match, Paris. Pourquoi Sophie Marceau a refusé la Légion d'honneur. // Посетен на 5 October 2021.
  14. Марсо и Ламберт: Горец любит и без брака
  15. Софи Марсо и Кристофер Ламберт расстались
  16. Sophie Marceau et Cyril Lignac en couple, Paris Match, 28 janvier 2016.
  17. Exclu Voici – Sophie Marceau et Cyril Lignac : tout est fini entre eux – Voici, Voici.fr, 23 novembre 2016.
  18. Sophie Marceau at Cours Florent (retrieved 14 April 2021)
  19. Fiche du téléfilm, sur le site d'Arte.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]