Александър Стависки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Серж Александър Стависки (Саша)
крупен измамник
Серж Александър Стависки (Саша) 
Роден: 20 ноември 1886 г.
Починал: 8 януари 1934 г. (47 г.)

Александър Стависки, по-известен като Серж Александър Ставискипсевдоним Саша) е украински евреин и бивш руски поданик, успял да забърка във Франция един от най-грандиозните финансови скандали в историята, благодарение на който падат от власт две френски правителства.

Александър Стависки е един от „най-успешните“ мошеници в историята, а същевременно и най-крупни финансови фараони.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Стависки е роден през 1886 г. в украинското село Свободка. Детството му преминава в скитане из Европа. Семейството му се установява в еврейското гето на Париж, понеже не се чувства комфортно в Руската империя след приемането и влизането в сила на майските закони. Баща му има желание Александър да бъде лекар, но своенравния му син има предпочитания към актьорската професия.

По време на Първата световна война той попада в Чуждестранния легион, а след войната се запознава с актрисата Жана Блох и с нейни пари открива кабаре, след което се включва в търговията с наркотици.

Голямата афера[редактиране | редактиране на кода]

През 1926 г. Стависки е арестуван с обвинение за мошеничество в особено големи размери. Сумата, за която го обвиняват е 20 млн. франка, но въпреки това полицията го пуска под гаранция. След като излиза от предварителния арест, Серж се ангажира с далавери на политическо ниво, организирайки през 1928 г. финансово-пирамидален механизъм посредством търговското дружество „Алекс“, а след него и строителната компания „Поземлена“. Компанията афишира намерения в медиите за „мащабно строителство на терени по атлантическото крайбрежие“, и по-специално в района на градчето Байон на Бискайския залив. Там Стависки се свързва с кмета Гара и с Тисие, с които уговаря учредяването на местна общинска банка.

Бойонската общинска банка е учредена с първоначален капитал от Стависки – 200 франка. Тисие става директор, а Гара оглавява управителния ѝ съвет. Лентата на учредената местна институция е прерязана през 1931 г. и финансовото предприятие започва да набира капитал срещу ценни книжа. Срещу парите си вложителите получават финансови бонове и обещания за дивиденти. По този начин за кратко време и посредством голяма рекламна кампания са събрани 200 млн. франка. С част от парите Стависки открива каса за кредитиране, наречена „Автономна каса за кредитиране на големи международни предприятия“. Кредитори на общинската банка са освен наивни физически лица-инвеститори, но и няколко осигурителни дружества, в които са вложени осигуровките и за пенсии на голям брой спестители от средната класа на Франция. Касата на Стависки има за задача да изсмуче от нови наивници още капитали, с които да поеме плащанията на Байонската банка. Тя издава дългосрочни облигации. Облигациите са сконтово-лихвени, като при номинал от 1000 франка, всяка от тях се продава с отстъпка за 965 франка, като е обещано, че след 10 години притежателят ѝ ще получи 1400 франка, т.е. лихводоходността им е с 5,5% годишна лихва.[източник? (Поискан преди 24 дни)]

Пукането на финансовия балон[редактиране | редактиране на кода]

По време на рекламната кампания за организиране финансирането на така заявеното мащабно строително начинание, Саша се изявява като филантроп, демонстрирайки сред и пред парижкия хайлайф показна и безсмислена щедрост, харчейки парите на вложителите. Часът на истината или „лошият шанс“ за Саша настъпват през септември 1933 г., когато едно осигурително дружество-инвеститор в Байонската банка предявило искане за осребряване на бонове на стойност 8 млн. франка. Директорът ѝ Тисие не могъл да плати и се помъчил да отложи операцията с мъгливите обяснения, че парите на банката са ангажирани в голяма партида диаманти, чиято реализация се бави. Следва грандиозен скандал, който разкрива, че ценните книжа, които е раздавала общинската банка на инвеститорите си, са без покритие. Следва всеобща паника с предявяване за незабавно осребряване на почти всички ценни книжа издадени от Байонската банка, последвано от фалита ѝ.[източник? (Поискан преди 24 дни)]

Изчезването и самоубийството на Стависки[редактиране | редактиране на кода]

С разгарянето на финансовия скандал, Стависки изчезва. Носят се слухове, според които той е забегнал с параход в Гърция или в Лисабон. Впоследствие става ясно, че Стависки не е напускал Франция. Той се укрива в малкото селце Сервоц под фалшива самоличност и името Рафаел Пети. В първите дни на новата 1934 г. тайнственият Пети напуска селището, а на 9 януари парижките вестници публикуват новината за самоубийството на Стависки.[източник? (Поискан преди 24 дни)]

Образът на Стависки в изкуството[редактиране | редактиране на кода]

Нереализиралия се актьор Серж Александър Стависки е изигран през 70-те години на 20 век от големия френски актьор Жан-Пол Белмондо във филма Стависки[1].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]