Алекс (папагал)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Алекс (1976 – 6 септември 2007)[1] е африкански сив папагал обект на 31-годишен експеримент (1977 – 2007), започнат в Университета на Аризона от животинския психолог Айрийн Пепърбърг.

Пепербърг купува Алекс когато той е на една година.[2] Името му е акроним на експеримент за обучение на птици (от англ. ез. – avian learning experiment).[3]

Преди работата на Пепербърг с Алекс широкото разбиране в научните среди е, че е нужен сложен мозък като този на приматите, за да се анализират сложни данни, езикът и разбирането. Птиците не са се смятали за интелигентни, тъй като единствената им употреба на комуникация е да имитират звуци. Постиженията на Алекс обаче подкрепят идеята, че папагалите използват логика на базово ниво и могат да подбират думи според смисъла им.[4] Пеперберг пише, че Алекс притежавал интелигентността на делфините и горилите. Изследователката го сравнява с петгодишно дете и заявява, че той дори не е успял да достигне пълния си потенциал преди да умре. Емоционално, тя сравнява птицата с двегодишно дете.[5]

Постижения[редактиране | редактиране на кода]

Пепербърг не твърди, че Алекс владее „език“, а вместо това обяснява, че той използвал двустранен модел на комуникация.[6] Папагалът можел да разпознае 50 различни обекта и да брои до шест. Той различавал 7 цвята, 5 форми и разбира концепциите за „по-голямо“, „по-малко“, „еднакво“ и „различно“. По време на експериментите Алекс демонстрира различни емоции като изненада и гняв когато обектът е различен от очаквания.

С речник от над 100 думи, той показва невероятно разбиране за смисъла им.[7] Например, когато му е дадено за задача, той идентифицира правилно цвета, формата и материала, от който е направен даден предмет. Алекс разпознава ключ, независимо от цвета му и може да го сравни с различни видове ключове. За всяка от задачите, той запомня верния отговор само след шест повторения.[8]

Когато Алекс се чувства изморен от задачите казва „Искам да си ходя“ и демонстрира гняв, докато не е поставен на любимото си място. Когато усеща раздразнение у изследователите, казва „Съжалявам“.[9]

Понякога папагалът иска банан и ако вместо това му е предложена ядка, той я хвърля по изследователите и чака да получи желания плод.[10]

Друго важно наблюдение е, че папагалите също като децата се отегчават и когато се случва, Алекс дава грешни отговори, въпреки че знае правилните.[11]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Алекс умира на 6 септември 2007 г. на възраст 31 години. Смъртта му била изненада тъй като този вид папагали живеят до 60 години. Предишният ден той изглеждал в отлично здраве, но на сутринта бил открит безжизнен. Лекарите предполагат, че най-вероятната причина е сърдечен удар.

Последните думи на Алекс към Пепербърг били „Бъди добра, ще се видим утре. Обичам те.“[12]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. "The Alex Foundation". 10 септември 2007. Архивирано от оригинала на 25 септември 2007. Посетен на 12 септември 2007.
  2. Smith, Dinitia (9 октомври 1999). "A Thinking Bird or Just Another Birdbrain?". New York Times. Посетен на 11 септември 2007.
  3. David Chandler (11 септември 2007) Farewell to a famous parrot: Alex, who could talk and count, dies at 31. Посетен на 11 септември 2007
  4. Scientific American (12 септември 2007), An Interview with Alex, the African Grey Parrot. sciam.com. Посетен на 12 септември 2007
  5. Irene Pepperberg (1998), Talking with Alex: Logic and speech in parrots. Scientific American Посетен на 12 септември 2007
  6. Wise, Steven M. (2002). Drawing the Line. Cambridge, MA: Perseus Books. pp. 90 – 92. ISBN 0-7382-0340-8.
  7. Wise, Steven M. (2002). Drawing the Line. Cambridge, MA: Perseus Books. pp. 90 – 92. ISBN 0-7382-0340-8.
  8. Scientific American (12 септември 2007), An Interview with Alex, the African Grey Parrot. sciam.com. Посетен на 12 септември 2007
  9. Wise, Steven M. (2002). Drawing the Line. Cambridge, MA: Perseus Books. p. 107. ISBN 0-7382-0340-8.
  10. "Ask the Scientists: Irene Pepperberg Q&A". Архивирано от оригинала на 18 октомври 2007. Посетен на 11 септември 2007
  11. Wise, Steven M. (2002). Drawing the Line. Cambridge, MA: Perseus Books. p. 108. ISBN 0-7382-0340-8.
  12. "Milestones Sep. 24, 2007". Time. 24 September 2007. Посетен на 20 февруари 2012.