Алигерн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алигерн
Информация
Служил на Остготско кралство
Битки Млечната планина • 552
Волтурно • 554

Родства Тея

Алигерн (на латински: Aligernus; на италиански: Aligerno) e военачалник на остготите в Готската война през VI век, един от последните вождове в съпротивата им срещу Византия.

Алигерн e най-малкият брат на последния остготски крал Тея. Според хронистът Агатий обаче той е син на някой си Фритигерн, който не е победителят от Адрианопол през 378 Фритигерн.

Според хронистът "Алигерн пази геройски готското царско богатство в Куме, на латински: Aligernus Cumani dux praesidii[1]. Когато византийският генерал Нарсес заплашва кралството на готите, брат му Тея започва битка с него. След загубата и смъртта на Тея в битката при Млечната планина ("mons lactarius") близо до Неапол, Позитано и Везувий на 30 октомври 552 г. с Нарсес, останалите още готи се бият и на другия ден и накрая изпращат благородници да преговарят с Нарсес. Те се предават след обещаното им оттегляне с част от готското кралско съкровище, след което напускат Италия. [2].

Алигерн се предава с богатството след геройска защита в ръцете на византийците, a не на франките, които се появяват пред вратите на Куме и искат да създадат франко-остготско царство в Италия. Той помага в битката при Капуа през 555 г. да се унищожи франкската войска.[3]

Така свършва Втората готска война. Някои готски гарнизони се съпротивляват на византийците до 562 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Manso, Geschichte des ostgothischen Reiches in Italien, Hamburg 1824. – Dahn, die Könige der Germanen II, München 1862. S. 237 f.; – Urgeschichte der germanischen und romanischen Völker, I, Berlin 1880.
  • Hodgkin, Italy and her invaders IV, London 1885, S. 738 f.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Clüver, Johannes (1593-1633): „ Historiarum totius mundi epitome “
  2. Composées de mercenaires barbares, notamment de Lombards, d'Hérules et de Huns
  3. Прокопий, bellum Gothicum IV 26–35, ed. Dindorf, Bonn 1833. – Agathias, historiarum libri quinque I, 1–12, ed. Niebuhr, Bonn 1828.