Алойз Томас Раймунд фон Харах
| Алойз Томас Раймунд фон Харах | |
| австрийски аристократ | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Фердинанд Бонавентура I фон Харах |
| Деца | Фридрих Август фон Харах-Рорау Фердинанд Бонавентура II фон Харах Йохан Ернст Емануел Йозеф фон Харах |
| Алойз Томас Раймунд фон Харах в Общомедия | |
Алойз Томас Раймунд фон Харах (на немски: Aloys Thomas Raimund Graf Harrach) от род фон Харах, е граф на Харах-Рорау-Танхаузен, австрийски държавник, дипломат и индустриалец, от 1697 г. е рицар на Хабсбургския Орден на Златното руно.
Живот[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 7 март 1669 във Виена, Хабсбургска монархия. Той е четвърти син и пето дете, на граф Фердинанд Бонавентура I фон Харах (1636/1637 – 1706), дипломат, доверено лице на император Леополд I, и съпругата му графиня Йохана Терезия фон Ламберг (1639 – 1716), дъщеря на граф Йохан Максимилиан фон Ламберг (1608 – 1682) и графиня Юдит Ребека Елеонора фон Врбна-Фройдентал (1612 – 1690). Внук е на граф Ото Фридрих фон Харах-Рорау (1610 – 1639) и Лавиния Текла Гонзага фон Новелара († 1639). По-големият му брат Франц Антон фон Харах (1665 – 1727) е княжески епископ на Виена (1702 – 1705) и архиепископ на Залцбург (1709 – 1727).
Алойз става през 1694 г. императорски пратеник в Дрезден, от 1697 до 1700 г. в Мадрид, и от 1711 г. отново в Дрезден, след това е на дипломатически мисии в Берлин и Хановер.
От 1715 до 1742 г. Алойз фон Харах е маршал в Долна Австрия, 1728 до 1733 г. е вице-крал в Кралство Неапол, където купува много произведения на изкуството, които днес са в галерията на дворец Рорау. От 1734 г. до смъртта си той е член на „Тайната държавна конференция“ във Виена.
Алойз фон Харах създава предприятия в Бохемия и Моравия, тогава в Горна и Долна Австрия. През 1750 г. той има успех с експорта на кристално стъкло.
Умира на 7 ноември 1742 г. във Виена на 73-годишна възраст.
Бракове и деца[редактиране | редактиране на кода]
Първи брак: за графиня Мария Барбара фон Щернберг († 1694/95), дъщеря на граф Вацлав Войтек фон Щернберг († 1708) и Клара Бернхардина фон Малтцан-Вартенберг († 1719).[1] Те имат 5 деца:
- Йохан Филип Венцел (1691 -1693)
- Фердинанд Венцел (*/† 1692)
- Мария Филипина Йозефа (* 9 януари 1693, Виена; † 2 април 1763, Прага), омъжена за граф Йохан Франц Йозеф фон Тун-Хоенщайн (1686 – 1720)
- Фердинанд Леополд (1693 – 1694)
- Венцел Фридрих (*/† 1694)
Втори брак: на 22 август 1695 г. в Грауенворт се жени за графиня Анна Мария Цецилия Елизабет фон Танхаузен (* 14 март 1674, Грац; † 15 февруари 1721, Виена), вдовица на граф Михаел Освалд фон Тун-Хоенщайн (1631 – 1694), дъщеря на граф Йохан Йозеф Игнац фон Танхаузен (1650 – 1684) и графиня Елеонора, трушсес фон Ветцхаузен (1657 – 1692). Те имат 10 деца:[2][3][4]
- Фридрих Август фон Харах-Рорау (* 18 юни 1696, Виена; † 4 юни 1749, Виена), женен на 5 февруари 1719 г. в „Св. Михаел“ във Виена за принцеса Мария Елеонора Каролина фон Лихтенщайн (1703 – 1757)
- Мария Анна (* 21 октомври 1698; † 14 септември 1758), омъжена I. за Лудвиг фон Рабата († 1721), II. за граф Зикмунд Густав Хрзан з Харасова († 1763)
- Карл Йозеф Гервазиус (* 19 юни 1700; † 20 юни 1714, Пасау)
- Мария Алойзия (* 13 януари 1702; † 16 май 1775), омъжена на 13 февруари 1721 г. за княз Франц Антон фон Ламберг, ландграф цу Лойхтенберг (1678 – 1759)
- Франц Антон (1702 – 1707)
- Венцел Леополд Йозеф Станислаус (* 13 ноември 1703; † 29 юни 1734, в битката при Парма)
- Йохан Ернст Емануел Йозеф (* 9 април 1705; † 17 декември 1739, Рим), епископ на Нитра (1737 – 1739)
- Леополд Йозеф Якоб (1706 – 1706)
- Франц Йозеф Йохан Антон (1707 – 1707)
- Фердинанд Бонавентура II Антон (* 11 април 1708; † 28 януари 1778), женен I. на 25 октомври 1733 г. за графиня Мария Елизабет фон Галас (1718 – 1737), дъщеря на вицекраля на Неапол, граф Йохан Венцел фон Галас, II. на 9 октомври 1740 г. за графиня Мария Роза фон Харах (1721 – 1785), дъщеря на брат му Фридрих Август фон Харах-Рорау
Трети брак: на 8 юни 1721 г. се жени за графиня Мария Ернестина фон Дитрихщайн-Николсбург (* 13 юли 1683; † 30 януари 1744, Виена), вдовица на граф Йохан Венцел фон Галас (1669 – 1719), дъщеря на княз Фердинанд Йозеф фон Дитрихщайн-Николсбург граф цу Трасп (1636 – 1698) и принцеса Мария Елизабет фон Егенберг (1640 – 1715) / или дъщеря на брат му граф Филип Зигмунд фон Дитрихщайн (1651 – 1716) и фрайин Мария Елизабет фон Хофман фон Грюнбюхел (1660 – 1705). Те имат двама сина:
- Филип Йохан (1722 – 1724)
- Филип Йоханес Непомук (* 2 февруари 1723)
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Излизането на вице-крал Алойз Томас граф фон Харах от Палацо Реале в Неапол, картина от Никола Мария Роси, ок. 1730 -
Градинският палат Харах до Виена -
Дворецът Рорау в Долна Австрия
.JPG)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Heribert Sturm: Biographisches Lexikon zur Geschichte der böhmischen Länder. Herausgegeben im Auftrag des Collegium Carolinum (Institut). Band I, R. Oldenbourg Verlag, München/ Wien 1979, ISBN 3-486-49491-0, S. 53 7.
- Gräflich Harrachsches Familienarchiv (im Österreichischen Staatsarchiv).
- Felix Czeike: Historisches Lexikon Wien. Band 3: Ha–La. Kremayr & Scheriau, Wien 1994, ISBN 3-218-00545-0.
- Anton Victor Felgel: Harrach. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 10, Duncker & Humblot, Leipzig 1879, S. 627 – 629.
- Helmuth Furch: Das Gräflich Harrachsche Familienarchiv. Die Bauten der Grafen Harrach und der Kaisersteinbruch am Leithaberg. In: Mitteilungen des Museums-und Kulturvereines Kaisersteinbruch. Nr. 37, Juni 1995, ISBN 3-9504555-3-1, S. 7 – 39.
- Bruno Grimschitz, Johann Lucas von Hildebrandt. Herold, Wien u. a. 1959.
- Georg Heilingsetzer: Die Harrach. Ihre Stellung in Politik, Wirtschaft und Kultur des alten Österreich. In: Palais Harrach. Geschichte, Revitalisierung und Restaurierung des Hauses an der Freyung in Wien. Trauner, Linz 1995, ISBN 3-85320-713-8, S. 81 – 87.
- Hermann Kellenbenz: Harrach, Aloys Graf von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 7, Duncker & Humblot, Berlin 1966, ISBN 3-428-00188-5, S. 697 f. (Digitalisat).
- Constantin von Wurzbach: Harrach, Alois Thomas Raymond. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 7. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1861, S. 371 f
- Constantin von Wurzbach: Harrach, die Grafen, Genealogie. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 7. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1861, S. 368 – 371.
- Constantin von Wurzbach: Harrach, die Grafen, Wappen. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 7. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1861, S. 376).
- Ernst Heinrich Kneschke: Neues allgemeines deutsches Adels-Lexicon. Band 4, Friedrich Voigt's Buchhandlung, Leipzig 1863, S. 206 – 208.
- Hermann Kellenbenz: Harrach, Grafen von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 7, Duncker & Humblot, Berlin 1966, ISBN 3-428-00188-5, S. 697
- Heribert Sturm: Biographisches Lexikon zur Geschichte der böhmischen Länder. Herausgegeben im Auftrag des Collegium Carolinum (Institut), Band I, 1979, R. Oldenbourg Verlag München, ISBN 3-486-49491-0, S. 538
- Europäische Stammtafeln, Band III, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1976, Isenburg, W. K. Prinz von. Page 22
- ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 55:32.
- Ancestors of Marie Christine von Reibnitz, 2008, Verheecke, José. nr. 73205
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Sternberg 4, genealogy.euweb.cz
- ↑ Harrach 2, genealogy.euweb.cz
- ↑ Aloys Thomas Raymund Graf von Harrach zu Rohrau und Thannhausen, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes
- ↑ Aloys Thomas Raymund Graf v.Harrach zu Rohrau u. Tannhausen, ww-person.com
