Амрита Притам

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Амрита Притам
Amrita Pritam
индийска писателка и поетеса
Amrita Pritam (1919 – 2005) , in 1948.jpg
Амрита Притам през 1948 година
Родена
Починала

Националност Флаг на Индия Индия
Професия писател, поет
Литература
Период 1936 – 2004
Направление романтизъм, прогресивизъм
Семейство
Съпруг Притам Сингх

Уебсайт
Амрита Притам в Общомедия

Амрита Притам (на пенджабски: ਅੰਮ੍ਰਿਤਾ ਪ੍ਰੀਤਮ; на английски: Amrita Pritam) е индийска писателка и поетеса, творила на панджаби и хинди.[1]

Родена е в град Гуджранвала, провинция Пенджаб на Британска Индия, намиращ се в днешен Пакистан. След разделянето на британската колонията през 1947 година и създаването на двете модерни държави Индия и Пакистан, Амрита Притам емигрира в Индия от пакистанския Лахор.[2]

Притам е смятана за първата значима поетеса, романистка и есеистка на панджаби, изиграла водеща роля за развитието на езика през ХХ век. Творчеството ѝ се простира върху период от 6 десетилетия и тя издава над 100 книги с поезия, художествена проза, биографии, есета, сборник фолклорни песни на панджаби и автобиография. Книгите ѝ са преведени на няколко индийски и чуждестранни езика.[3]

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Амрита Притам израства в традиционно семейство сикхи. Когато е на 11 години, майка ѝ почива. По това време баща ѝ е учител, издава литературен журнал и също пише поезия. Освен това е и прачарак, сикхски проповедник.[4]

Амрита Притам публикува първата си стихосбирка в Лахор през 1935 година. През същата година се омъжва за Притам Сингх, но бракът не е щастлив и тя се развежда през 1960 година. След делението на Индия Притам се мести в Делхи. Има връзка с индийския художник и автор Имроз, с когото прекарва остатъка от живота си. Тяхната връзка е описана в книгата „Amrita Imroz: A Love Story“.[4]

До 1961 година Амрита Притам работи 14 години за All India Radio. След това се посвещава изцяло на литературното писане.[5]

Умира в съня си на 31 октомври 2005 г. на 86-годишна възраст в Ню Делхи, след продължителна болест. Надживяват я партньорът ѝ Имроз и двете им деца.[6]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Амрита Притам се счита за водещ поет на панджаби през ХХ век. В кариерата си в продължение на шест десетилетия тя написва 28 романа, 18 антологии, пет кратки истории и 16 тома проза. Стиховете ѝ са толкова популярни, че се пеят или рецитират дори от хора, неможещи да четат. Творчеството ѝ се възприема като даващо гласност на страданията на хората от Пенджаб. Отличителна характеристики на творбите ѝ е, че описват Пенджаби отвъд религията и кастовата система.[7]

В едно от стихотворенията си, „Аж Аакхаан Уарис Ша Ну“ (на панджаби: „آکھاں وارث شاہ نُوںاَج“; с гурмукхи шрифт: „ਅੱਜ ਆਖਾਂ ਵਾਰਸ ਸ਼ਾਹ ਨੂੰ“), описва кланетата по време на делението на Индия от перспективата на суфисткия поет от XVIII век Уарис Ша.[7]

Вероятно най-известният ѝ роман – „Скелетът“ (на панджаби: „ਪਿੰਜਰ“, на урду „پنجر“, на хинди: „पिंजर“), е реализиран като филм през 2003 година. Историята се развива на фона на делението на Индия и разказва историята на индуистка жена, отвлечена от мюсюлманин и насилена да сключи принудителен брак.[8]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Амрита Притам е приета за стипендиант на „Сахитя Академи“ през 2004 година – чест, запазена за така наречените „Безсмъртни на литературата“ в Индия.[9] През същата година получава и ордена „Падма Вибушан“, вторият най-висок цивилен орден в Индия.[10]

По-рано в кариерата си е удостоена с „Наградата на Сахитя Академи“ през 1956 година за стихотворението си „Сунехуре“. През 1981 година получава престижната награда „Джнапит“ за стихотворението „Кагай те канвас“ (на български: „Хартията и платното“).[11]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Amrita Pritam, The Black Rose by Vijay Kumar Sunwani, Language in India, Volume 5: 12 декември 2005
  2. An alternative voice of history, Nonica Datta, The Hindu, 4 December 2005 (посетен на 31 август 2019 година)
  3. Amrita Pritam: A great wordsmith in Punjab’s literary history Daily Times (Pakistan), 14 ноември 2005
  4. а б Susie J. Tharu, Ke Lalita: „Women Writing in India: 600 B.C. to the Present“, Feminist Press, 1991, страници 160 – 163
  5. Amrita Pritan: Punjabi Poet and novelist, The Independent, 2.11.2005 (посетен на 31 август 2019 година)
  6. Indian writer Amrita Pritam dies, BBC News, 31.10.2019 (посетен на 31 август 2019)
  7. а б Amrita Pritam. A poet passionate about the suffering of her Punjabi people, The Guardian, 4.11.2005 (посетен на 31 август 2019)
  8. Women’s Body as the site of Encroachment: ACritical Study of Amrita Pritam’s Novel Pinjar, Social Science Review, Volume 2, Issue 2, 1.12.2016 (посетен на 31 август 2019)
  9. Сайт на Сахтия Академи (архивиран на 6.2.2018)
  10. Padma Vibhushan for Амрита Притам, The Times of India, 26.01.2004, (посетен на 31 август 2019)
  11. Статия за Амрита Притан на сайта на Poet Foundation (посетен на 31 август 2019)