Анаболизъм
Анаболизмът се състои от метаболитни пътища, по които се образуват молекули, изградени от по-малки единици.[1] Тези реакции изискват енергия. Много от анаболитните процеси използват аденозинтрифосфат (АТФ) за енергийните си нужди.[2] Обратните процеси на анаболитните са катаболитните.
Анаболитни са процесите, при които от малки молекули предшественици се извършва синтез на по-големи и специфични за организмите молекули (макромолекули – белтъци, нуклеинови киселини, полизахариди и други молекулни компоненти – фосфолипиди, витамини, хормони, невромедиатори).
Обратно на катаболитните анаболитните процеси са свързани с редукция на веществата. От химична гледна точка те са асимилационни, т.е. биосинтетични (градивни). Протичат като редукционни с помощта на редуктори. Малките нискомолекулни вещества, усвоени от околната среда се превръщат в специфични за организма биополимери.
Анаболитните и катаболитните процеси в организма са тясно свързани помежду си. Те изграждат и обясняват единната биохимична и енергийна същност на метаболизма.
Класически анаболитни хормони[редактиране | редактиране на кода]
Открити хормони, които имат роля в запазване на баланса между анаболитните и катаболитните процеси са:
- орексин и хипокретин (хормонна двойка)
- мелатонин
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ de Bolster, M.W.G. Glossary of Terms Used in Bioinorganic Chemistry: Anabolism // International Union of Pure and Applied Chemistry, 1997. Посетен на 15 май 2009.
- ↑ Nicholls D.G. and Ferguson S.J. (2002) Bioenergetics Academic press 3rd edition ISBN 0-12-518121-3
.svg){kind=small}