Анализ на съдържанието

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Анализ на съдържанието (на английски: content analysis) е изследователски метод за анализ на текстове в различни формати (писмен текст, глас, изображение, видео, цифров). Методът за анализ на съдържанието се развива в рамките на емпиричните социални науки и преодолява статистическия количествен анализ с качественото изследване на темите, които се изследват. Анализът на съдържанието трябва да се разграничава от каталогизирането на текст, като целта на анализа на съдържанието е да се стигне до изводи за модели, връзки или различия в изследваните текстове. Предимствата на метода са способността да се разглеждат текстовете непрекъснато по начин, който улеснява възстановяването на процеса на анализ и коригирането, ако е необходимо. Недостатъците на метода се фокусират върху неговата надеждност, ограничената възможност за преобразуване на определени текстове в числова система с широко съгласие за това преобразуване.

Дефиниции за анализ на съдържанието[редактиране | редактиране на кода]

Произхождат от понастоящем приетите определения за анализ на съдържанието от средата на ХХ век.[1] Едно от ранните определения на Барелсон [2] се отнася до анализ на съдържанието като техника за описание на обективно, систематично и количествено медийно съдържание. По-късно определение на Крипендорф [3] се отнася до анализ на съдържанието като изследователска техника, предназначена за валидиране и възпроизвеждане на текстове в контекста на тяхната употреба.

Стъпки за анализ на съдържанието[редактиране | редактиране на кода]

Както при други емпирични количествени изследвания, текстовият анализ се извършва в светлината на въпросите и хипотезите и след дефиниране на разглежданите единици. Единиците за анализ на съдържанието са разнообразни и могат да изследват различни нива на елементи в текста: статии във вестници, заглавия на вестници, публикации в социалните медии, изображения на уебсайтове, билбордове. След дефиниране на единиците се определят категориите, които ги изследват (например: размер на квадратен метър, цвят, тема, брой положителни думи). Категориите се появяват на кодираща страница, която съдържа различните опции във всяка категория. Страниците за кодиране често съдържат също обяснения, примери и правила за вземане на решения. Анализът на съдържанието се извършва от хора, които са обучени да преобразуват текстовете с помощта на кодиращата страница в числова система (кодери / съдии). Ако категориите са прости и ясни, очакваме високо ниво на съгласие по отношение на преобразуването на текста в числа.[4] Частично или изцяло с помощта на компютърен софтуер.

Анализът на печата и прегледът на съобщенията в електронните медии се използват от дълго време като база за контент-анализ. Този анализ обаче се фокусира върху това какво точно е съдържанието, а не това как то е възприето от целевата му аудитория. Когато целта е да се изследва това до каква степен аудиторията разбира и вярва на съобщението, се ползват други методи, например феноменография. Така например контент-анализът на вестници осигурява информация за това, какви съобщения са публикувани в медиите, но не показва какво е въздействието им върху аудиторията (за което трябва да се изследва съдържанието, а не аудиторията) и какъв е броят на читателите (което също не е пряко свързано със самото съдържание).

Анализът на съдържанието може да се прилага и върху визуални или аудиоматериали, при които се разглежда стенограмата от записа. Анализът може да разглежда различно ниво на езикови категории – конкретни думи, изрази или определени части на речта.

Анализ на съдържанието се използва както за целите на качествените (за разлика от количествените) научни изследвания, така и от ПР-фирми, които осигуряват услуги под формата на контент-анализ на масмедиите. Когато обектът на интерес е голям обем текст, който изисква прекалено голямо усилие да бъде изследван, се анализира само извадка от него. В зависимост от начина на избиране на тази извадка, тя може да е представителна. За да бъде подобрена валидността на анализа на съдържанието, често един текст се анализира от двама независими изследователя, ползвайки един и същ подход. Разликата между двата анализа е измерител на тази валидност – колкото по-малки са различията, толкова по-обективен е анализа.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Neuendorf, K. A. (2017). The content analysis guidebook (2nd ed.). Thousand Oaks, CA: Sage
  2. Berelson, B. (1952). Content analysis in communication research. New York, NY, US: Free Press.
  3. Krippendorff, K. (2013). Content analysis. An introduction to its Methodology (3rd ed.). Thousand Oaks, CA: Sage
  4. Riffe, D., Lacy, S., & Fico, F. (2014). Analyzing media messages: using quantitative content analysis in research. (Routledge communication series). New York: Routledge/Taylor & Francis