Анализ на съдържанието

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Анализ на съдържанието (също контент-анализ, от английски: content analysis) е съвкупност от приложни систематични процедури за обективно определяне на съдържанието в текстов корпус, напр. интервюта или коментари. Техниките се ползват например за интерпретиране на съобщеното в медиите или на събрана информация от потребителите на даден продукт.

Анализът на печата и прегледът на съобщенията в електронните медии се използват от дълго време като база за контент-анализ. Този анализ обаче се фокусира върху това какво точно е съдържанието, а не това как то е възприето от целевата му аудитория. Когато целта е да се изследва това до каква степен аудиторията разбира и вярва на съобщението, се ползват други методи, например феноменография. Така например контент-анализът на вестници осигурява информация за това, какви съобщения са публикувани в медиите, но не показва какво е въздействието им върху аудиторията (за което трябва да се изследва съдържанието, а не аудиторията) и какъв е броят на читателите (което също не е пряко свързано със самото съдържание).

Анализът на съдържанието може да се прилага и върху визуални или аудиоматериали, при които се разглежда стенограмата от записа. Анализът може да разглежда различно ниво на езикови категории - конкретни думи, изрази или определени части на речта.

Анализ на съдържанието се използва както за целите на качествените (за разлика от количествените) научни изследвания, така и от ПР-фирми, които осигуряват услуги под формата на контент-анализ на масмедиите. Когато обектът на интерес е голям обем текст, който изисква прекалено голямо усилие да бъде изследван, се анализира само извадка от него. В зависимост от начина на избиране на тази извадка, тя може да е представителна. За да бъде подобрена валидността на анализа на съдържанието, често един текст се анализира от двама независими изследователя, ползвайки един и същ подход. Разликата между двата анализа е измерител на тази валидност - колкото по-малки са различията, толкова по-обективен е анализа.