Анархизъм в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

За начало на организираните анархистки прояви в България се счита сиромахомилството на Спиро Гулабчев, макар че отделни елементи на анархистко учение могат да се открият още в източниците за богомилството.[1] Христо Ботев има приятели сред руските анархисти, най-изтъкнат от които е Сергей Нечаев, и е силно повлиян от тяхното учение. Редица български анархисти (напр. Миле Попйорданов) вземат дейно участие в народните борби срещу турската власт след Освобождението.

През април 1907 г. е приет „Закона против анархистите”, по силата на който са разтурени легалните анархистически групи, забранени са печатните издания, а някои дейци са арестувани.

Времето след края на Първата световна война до преврата на 9 юни 1923 г. е най-силният период на анархизма в България. Нуждата от координация на множеството групи довежда до основаваното през юни 1919 г. на Федерацията на анархистите-комунисти в България (ФАКБ).

Около и след преврата анархистите влизат в пряка борба с властта, като са преследвани наравно с комунистите.

След 9 септември 1944 г. ФАКБ излиза легално на политическата сцена и започва пропаганда сред населението. В началото на 1946 г. властите започват поголовно преследване на анархистите, в резултат на което организираното анархистко движение в страната е унищожено до 1989 г. По данни на Държавна сигурност при ликвидирането им в различните анархистки организации - анархокомунистически, анархосиндикалистки и фересистки – членуват общо 2917 души.[2]

През 1990 г. ФАКБ е възстановена под името Федерация на анархистите в България (ФАБ). Създадени са и други анархистки или близки като идеи до анархизма организации като сформираната през 2001 неформална група "АнархоСъпротива".[3] Някои от тези нови организации, развиват дейност и до момента.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кратка история на анархизма в България. // www.anarchy.bg, 31 май 2007. Посетен на 6 септември 2012.
  2. Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1. с. 15.
  3. История на „АнархоСъпротива“. // www.aresistance.net. Посетен на 6 септември 2012.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]