Анастас Ноев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анастас Ноев
български офицер
Роден

Образование Национален военен университет

Анастас Георгиев Ноев е български офицер, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), интендант на 2-ра отделна армия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Анастас Ноев е роден на 18 май 1867 г. в Сливен. През 1886 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, като достига до звание юнкер, дипломира се 126 по успех от 163 офицери, на 27 април 1887 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в 13 пехотен рилски полк.[1] На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик. През 1892 година, като поручик от 14 пехотен македонски полк е командирован в Интендатската академия във Виена, която завършва през 1895.[2]

При завръщането си на 2 август 1895 г. е произведен в чин капитан, на 9 септември 1903 в чин майор и преминава в запаса. На 27 април 1909 г. Ноев се връща на служба, като на 2 август 1911 е произведен в чин подполковник със старшинство от 27 април 1907 г.

Подполковник Ноев взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913). На 1 октомври 1915 г. е произведен в чин полковник.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) полковник Ноев служи в Тиловото управление на 2-ра армия като интендант. За отличия и заслуги през втория период на войната съгласно заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с Народен орден „За военна заслуга“ IV степен на военна лента.[3] Уволнен е от служба на 16 ноември 1918 г., а на 31 декември 1935 г. е произведен в чин о. з. генерал-майор.

По време на военната си кариера служи и като завеждащ отдел в Министерството на войната, началник на секция в Главното интендантство, интендант на 4-та пехотна преславска дивизия и на 4 армия.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Марков, приложение 4
  2. Танчев, с. 162 (Цит: ДВ, № 212, 29 септември 1892; № 43, 19 август 1895; Списък на генералите и офицерите (1895), с. 52); Списък на генералите и офицерите (1903), с. 85)
  3. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 117 – 118

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България