Ангел Дафинкичев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ангел Дафинкичев
български партизанин и офицер
Роден

Професия военен деец • офицер

Ангел Цветков Дафинкичев е български партизанин и офицер от БНА[1]. Работил е и като строителен работник, хамалин и журналист.

Роден е на 5 ноември 1921 г. във видинското село Чупрене. Има завършено средно и висше военно образование.

Член е на РМС от 1938 г., а на БРП (т.с.) – от 1942 г. Излиза в нелегалност и става партизанин през май 1944 г.

От 1947 г. е командир на дружина в О.В.минохвъргачен полк.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • „Съдби и пътища“, 1965 г.
  • „Отсам и отвъд границата“, 1970 г.
  • „Писма на три адреса“, 1974 г.
  • „По пътя...“, 1974 г.
  • „Родопски триптих“, 1981 г.,
  • „Когато плачеше гората“, 1979 г.
  • „Йорданка Николова“, 1983 г.
  • „Петър Топалов Шмидт“, 1986 г.
  • „За Родината“, 1986 г.
  • „Йорданка Николова“, 1986 г. ((ru))
  • „Героите...“, 1987 г.
  • „Завинаги“, 1988 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 384, Решение № 218 от [декември} 1947 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП /к/ за одобряване кандидатурата на офицери за следване в съветски висши учебни заведения, с. 3 – 4