Англо-зулуска война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Англо-зулуска война
Défense de Rorke's Drift.jpg
Детайл от картина, изобразяваща битката при Роркс Дрифт
Информация
Период 11 януари - 4 юли 1879 г.
Място Южна Африка
Резултат Британска победа, анексиране на Зулуското кралство от британците
Страни в конфликта
Flag of the United Kingdom.svg Британска империя Зулуско кралство
Командири и лидери
Flag of the United Kingdom.svg Хенри Бартъл Фрер
Flag of the United Kingdom.svg Лорд Челмсфорд
Flag of the United Kingdom.svg Гарет Уолсли
Кечуайо
Нчингуайо Кхоза
Мавуменгуана Камдлела
Сили
1-во нахлуване:
15,000–16,000:[1]
  • 6,600 британски войници
  • 9,000 африканци

17 оръдия
1 картченица Гатлинг
1 ракетна батарея
2-ро нахлуване:
25,000:[2][3]

  • 16,000 британски войници
  • 7,000 местни от Натал
  • 2,000–3,000 цивилен транспорт

10 оръдия
2 картечници Гатлинг

35,000[4]
Жертви и загуби
1,727 убити
256 ранени
6,000+ убити[5]
Англо-зулуска война в Общомедия

Англо-зулуската война се води през 1879 г. между британците и зулусите. След успешното въвеждане на федерация в Канада от лорд Карнарвън, се счита че подобно политическо усилие, наред с военни кампании, може да успее в африканските кралства, племенни области и бурските републики в Южна Африка. През 1874 г. сър Хенри Бартъл Фрер и изпратен в Южна Африка като висш комисар на Британската империя, за да реализира тези планове. Сред пречките са присъствието на независими държави като Южноафриканската република и кралство Зулуланд с неговата армия.[6] Фрер, по своя собствена инициатива, без одобрението на британското правителсто[7][8] и с намерение да провокира война със зулусите, представя ултиматум на 11 декември 1878 г. на зулуския крал Кечуайо, който зулуския крал не може да приеме.[9] Фрер тогава изпраща лорд Челмсфорд да нахлуе в Зулуланд.[10] Войната е значима с няколко особено кървави битки, включително първа победа на зулусите в битката при Исандлуана, както и с това че е решителен момент в хронологията на империализма в региона. Войната в крайна сметка води до британска победа и края на зулуската независимост.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Colenso, 1880, pp. 263–264 gives 6,669 Imperial and Colonial troops and 9,035 Native Contingent. Morris, Donald R.; Buthelezi, Mangosuthu The Washing of the Spears, Da Capo Press, 1998, p.292, gives 16,800.
  2. Morris, Donald R. (1994) The Washing of the Spears, reissued: Da Capo Press, 1998, p.498.
  3. Colenso, 1880, p. 396, gives British strength in April as 22,545.
  4. Colenso, 1880, p.318, gives the total strength of the Zulu army at 35,000, of which 4,000 remained with Cetshwayo while the rest marched in two columns.
  5. Knight & Castle, Zulu War, 2004, p.115.
  6. Knight (1992, 2002), p. 8.
  7. Spiers, p. 41
  8. Ian Knight, Zulu War, Osprey, 2004, p. 9, "By late 1878 Frere had manipulated a diplomatic crisis with the Zulus..."
  9. Colenso, pp. 261–262. Also: Ian Knight, Zulu War, Osprey, 2004, p. 11, "... an ultimatum with which, Frere knew, they could not possibly comply."
  10. Morris, pp. 291–292