Андреас Окопенко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андреас Окопенко
Andreas Okopenko
Андреас Окопенко през 1974 г.
Андреас Окопенко през 1974 г.
Роден 15 март 1930 г.
Починал 27 юни 2010 г. (80 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Австрия Австрия
Жанр стихотворение, роман, разказ, пиеса, есе
Награди Голяма австрийска държавна награда за литература (1998)
Награда Георг Тракл за поезия (2002)
Андреас Окопенко в Общомедия

Андреас Окопенко (на немски: Andreas Okopenko) е австрийски писател, поет, драматург и есеист

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Андреас Окопенко е син на украински лекар и майка-австрийка. От 1939 г. семейството живее във Виена.

Поради здравословни проблеми Окопенко прекъсва следването си по химия във Виенския университет. До 1970 г. работи в промишлеността, между другото в хартиена фабрика.

След 1950 г. се посвещава на литературата. От 1951 до 1953 г. издава списание „publikationen“, в което намират място млади виенски автори и многобройни представители на австрийския авангардизъм.

От 1968 до 2010 г. Окопенко живее във Виена – през последните си години като писател на свободна практика в съжителство с художничката Ева-Мария Гайслер.[1]

От 1973 до 1985 г. е член на Сдружението на грацките автори, а от 1999 г. се числи към Австрийския художествен сенат.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Андреас Окопенко започва литературния си път както със стихотворения, така и с прозаични текстове, в които реалистични описания на субективни впечатления и чувства се смесват с езикови експерименти по своеобразен начин.

В романите си Окопенко се отказва понякога напълно от традиционна хронология или логическо развитие на текста, като го раздробява и подрежда по случаен принцип.

Преди всичко с азбучно построения си „Роман-лексикон“ („Lexikon einer sentimentalen Reise zum Exporteurtreffen in Druden“) от 1970 г. Окопенко може да бъде разглеждан като предходник на хипертекстовата литература.

Библиография (подбор)[редактиране | редактиране на кода]

  • Grüner November, 1957
  • Seltsame Tage, 1963
  • Die Belege des Michael Cetus, 1967
  • Warum sind die Latrinen so traurig?, Spleengesänge, 1969
  • Lexikon einer sentimentalen Reise zum Exporteurtreffen in Druden, 1970
  • Orte wechselnden Unbehagens, 1971
  • Der Akazienfresser, 1973
  • Sterbebett mit Pappendeckeln, 1974
  • Warnung vor Ypsilon, 1974
  • Meteoriten, 1976
  • Vier Aufsätze, 1979
  • Gesammelte Lyrik, 1980
През отворена врата, изд.: ИК Агрипина, София (2002), прев. Кръстьо Станишев
  • Graben Sie nicht eigenmächtig!, 1980
  • Johanna, 1982
  • Lockergedichte, 1983
  • Kindernazi, 1984
  • Gemeinschaftsarbeit, 1989 (zusammen mit Ernst Jandl und Friederike Mayröcker)
  • Schwänzellieder, 1991
  • Immer wenn ich heftig regne, 1992
  • Traumberichte, 1998
  • Affenzucker, 1999
  • Gesammelte Aufsätze und andere Meinungsausbrüche aus fünf Jahrzehnten:
    1. In der Szene, 2000
    2. Konfrontationen, 2001
  • Streichelchaos – Spontangedichte, 2004
  • Erinnerung an die Hoffnung – Gesammelte autobiographische Aufsätze, 2008

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]