Направо към съдържанието

Андрей Мягков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Андрей Мягков
Андрей Мягков
съветски и руски актьор
Роден
Починал
ПогребанТроекуровско гробище, Москва, Русия

Актьорска кариера
Активност1965 – 2021
Семейство

Уебсайт
Андрей Мягков в Общомедия

Андрей Василиевич Мягков (на руски: Андрей Васильевич Мягков) е съветски и руски театрален, филмов и озвучаващ актьор, театрален режисьор, писател. Народен артист на РСФСР (1986), лауреат на Държавната награда на СССР (1977) и Държавната награда на РСФСР (1979).

Влиза в историята на руското изкуство като "главния интелектуален актьор на епохата", един от изключителните филмови актьори на 20 век.

Андрей Мягков е роден на 8 юли 1938 г. в Ленинград.

Негов баща е Василий Дмитриевич Мягков (1908-1978), кандидат на техническите науки, доцент в Технологичния институт. Майка - Зинаида Александровна Мягкова (1913-1989), машинен инженер, работила в Ленинградския полиграфически колеж от 1946 до 1968 г. Сестра - Татяна Василиевна Мягкова (родена 1936 г.).

По настояване на баща си Андрей завършва Ленинградския технологичен институт (сега Санкт-Петербургски държавен технологичен институт), работи за кратко в Института по пластмаси. В аматьорския спектакъл „Горска песен“ той е забелязан от един от преподавателите на Московското училище за художествен театър, който го кани да опита силите си в тях.

През 1965 г. завършва успешно (курса на В. П. Марков) и едновременно с това става актьор в театър „Съвременник“. Той беше против политиката на Владимир Путин спрямо Украйна и се обяви против присъединяването на Крим към Русия, като казва: „Я желаю всем украинцам, и с той, и с другой стороны стоящим, только мира. Для этого нужны воля, ум, выдержка и любовь к ближнему своему. Я желаю и даже прошу, умоляю решить всё мирным путем. Умоляю.“

Умира в Москва на 83-годишна възраст на 18 февруари 2021 г. Причината за смъртта му е остра сърдечна недостатъчност.

Избрана филмография

[редактиране | редактиране на кода]
Година Заглавие на български Оригинално заглавие Роля Режисьор Бележки
1975 Ирония на съдбата или честита баня Ирония судьбы, или С лёгким паром! Евгений Лукашин
1979 Гараж Гараж Семьон Хвостов
1984 Жесток романс Жестокий романс Юлий Карандишев
2007 Ирония на съдбата или честита баня.Продължение. Ирония судьбы. Продолжение Евгений Лукашин
  • „Заслужил артист на РСФСР“ (31 декември 1976 г.) - за заслуги в областта на съветското кино
  • Държавна награда на СССР (1977) - за ролята на Лукашин във филма „Иронията на съдбата, или Приятна баня!“
  • Държавна награда на РСФСР „Братя Василиеви“ (1979) - за ролята на Новоселцев във филма „Служебен романс“
  • „Народен артист на РСФСР“ (5 декември 1986 г.) - за заслуги в областта на съветското театрално изкуство
  • Сивый Мерин. Москва: АСТ, 2007 ISBN 978-5-17-049854-3
  • Скрипка Страдивари, или Возвращение Сивого Мерина. Москва: АСТ, 2011 ISBN 978-5-17-075557-8
  • Осторожно, стекло! Сивый мерин. Начало. Москва: Астрель, 2012 ISBN 978-5-271-43414-3