Андрей Мягков
| Андрей Мягков Андрей Мягков | |
| съветски и руски актьор | |
.jpg) Андрей Мягков през 2008 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 18 февруари 2021 г.
|
| Погребан | Троекуровско гробище, Москва, Русия |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1965 – 2021 |
| Награди | Държавна награда на СССР (1977) Орден „Дружба“ (2013) Чайка Златна маска |
| Уебсайт | |
| Андрей Мягков в Общомедия | |
Андрей Василиевич Мягков (на руски: Андрей Васильевич Мягков) е съветски и руски театрален, филмов и озвучаващ актьор, театрален режисьор, писател. Народен артист на РСФСР (1986), лауреат на Държавната награда на СССР (1977) и Държавната награда на РСФСР (1979).
Влиза в историята на руското изкуство като „най-значимия интелектуален актьор на епохата“, един от изключителните филмови актьори на 20. век[1].
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Андрей Мягков е роден на 8 юли 1938 г. в Ленинград. Негов баща е Василий Дмитриевич Мягков (1908 – 1978)[2], кандидат на техническите науки, доцент в Технологичния институт. Майка – Зинаида Александровна Мягкова (1913 – 1989), машинен инженер, работила в Ленинградския полиграфически колеж от 1946 до 1968 г.[3] Сестра – Татяна Василиевна Мягкова (р. 1936 г.).
По настояване на баща си Андрей завършва Ленинградския технологичен институт (днес Санкт-Петербургски държавен технологичен институт), работи за кратко в Института по пластмаси.[4] В самодейния спектакъл „Горска песен“ той е забелязан от един от преподавателите на Московското училище за художествен театър, който го кани да опита силите си при тях[4].
През 1965 г. завършва успешно (курса на В. П. Марков) и едновременно с това става актьор в театър „Съвременник“, където работи до 1977 г.
Дебютира в киното през 1965 г. като зъболекаря Чесноков в комедията „Приключенията на зъболекар“[5].
Снима няколко пъти с режисьора Елдар Рязанов, включително в „Ирония на съдбата или честита баня“, „Служебен роман“, „Гараж“ и „Жесток романс“[5].
Спечелил национална слава предимно като комедиен актьор, той изпълнява голям брой значими драматични роли в театъра и киното, като Альоша в „Братя Карамазови“ на Иван Пириев, Алексей Турбин в „Дните на Турбини“ на Владимир Басов, ученият кариерист Швирков в драмата „Послеслов“ на Марлен Хуциев[6], Александър Адуев в пиесата „Обикновена история“ и Баронът в пиесата на Максим Горки „На дъното“, режисирана от Галина Волчек в „Съвременник“.
Умира в Москва на 83-годишна възраст на 18 февруари 2021 г. Причината за смъртта му е остра сърдечна недостатъчност.[7]
Обществена позиция
[редактиране | редактиране на кода]Обявява се срещу политиката на Владимир Путин спрямо Украйна и срещу присъединяването на Крим към Русия, като казва: „Желая само мир за всички украинци, и от двете страни. Това изисква воля, интелигентност, издръжливост и любов към ближния. Пожелавам и дори моля, умолявам, това да се разреши мирно. Умолявам.“[8][9]
Избрана филмография
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Заглавие на български | Оригинално заглавие | Роля | Режисьор | Бележки |
|---|---|---|---|---|---|
| 1975 | „Ирония на съдбата или честита баня“ | Ирония судьбы, или С лёгким паром! | Евгений Лукашин | ||
| 1979 | „Гараж“ | Гараж | Семьон Хвостов | ||
| 1984 | „Жесток романс“ | Жестокий романс | Юлий Карандишев | ||
| 2007 | „Ирония на съдбата или честита баня.Продължение.“ | Ирония судьбы. Продолжение | Евгений Лукашин |
Награди
[редактиране | редактиране на кода]
- „Заслужил артист на РСФСР“ (31 декември 1976 г.) - за заслуги в областта на съветското кино
- Държавна награда на СССР (1977) - за ролята на Лукашин във филма „Иронията на съдбата, или Приятна баня!“
- Държавна награда на РСФСР „Братя Василиеви“ (1979) - за ролята на Новоселцев във филма „Служебен романс“
- „Народен артист на РСФСР“ (5 декември 1986 г.) - за заслуги в областта на съветското театрално изкуство
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Сивый Мерин. Москва: АСТ, 2007 ISBN 978-5-17-049854-3
- Скрипка Страдивари, или Возвращение Сивого Мерина. Москва: АСТ, 2011 ISBN 978-5-17-075557-8
- Осторожно, стекло! Сивый мерин. Начало. Москва: Астрель, 2012 ISBN 978-5-271-43414-3
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ «Главный интеллектуальный актер эпохи». Чем запомнился Андрей Мягков. 18.02.2021 // Архивиран от оригинала на 23 януари 2022. Посетен на 23 януари 2022.
- ↑ Мягков Василий Дмитриевич // Архивиран от оригинала на 22 септември 2020. Посетен на 18 юли 2022.
- ↑ Биография Андрея Мягкова // Архивиран от оригинала на 18 февруари 2021. Посетен на 18 февруари 2021.
- 1 2 Дмитрий Гордон. Что наша жизнь? Игра... // Бульвар Гордона, 27 декември 2011. Архивиран от оригинала на 2 януари 2014. Посетен на 9 юли 2013. (на руски)
- 1 2 Почему Андрей Мягков празднует два дня рождения // 7 дней, 8 юли 2013. Посетен на 9 юли 2013. (на руски)
- ↑ Ирония судьбы, или С днём рождения! // Независимая газета, 8 юли 2013. Архивиран от оригинала на 30 октомври 2013. Посетен на 9 юли 2013. (на руски)
- ↑ Помер актор Андрій Мягков. Кумир мільйонів, який підтримав Україну // BBC News Україна. Архивиран от оригинала на 24 май 2023. Посетен на 24 май 2023.
- ↑ Российские артисты составили альтернативный список в поддержку Украины // korrespondent.net, 13 март 2014. Архивиран от оригинала на 17 август 2020. Посетен на 3 май 2020. (на руски)
- ↑ Российские артисты провели альтернативный сбор подписей в поддержку Украины // Посетен на 6 септември 2025. (на руски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Мягков Андрей Васильевич // Московский Художественный театр имени А. П. Чехова. Посетен на 7 януари 2022. (на руски)
|
