Андрей Принтц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андрей Густавович Принтц
полковник
руски офицер
руски офицер
Информация
Служил на Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Руска империя
Род войски пехота
Войсково поделение 140-ти Зарайски пехотен полк
Битки Руско-турска война (1877–1878)

Роден
1838 г.
Починал
8 март 1878 г. (40 г.)

Андрей Густавович Принтц е руски офицер, полковник, учен и географ. Като командир на 140-ти Зарайски пехотен полк участва в освобождението на град Разград през Руско-турската война (1877 – 1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Андрей Принтц е роден през 1838 г. в гр. Санкт Петербург в Руската империяв семейството на Густав Густавович. Получава добро за времето си военно образование като завършва Първи кадетски корпус и Николаевската военна академия на Генералния щаб. През 1861 г. едва 23-годишен е зачислен към Генералния щаб и получава назначение в щаба на Отделен сибирски корпус в град Омск. През 1865 г. е повишен в чин подполковник, а през 1874 г. – в полковник.

През периода 1863 – 1864 г. прави пътувания в района на Алтай за да изследва местните племена. Целта е събиране и изучаване на военни, топографски и икономически данни за живота и обичаите на руските поданици в тази част на империята. Изследванията на Принтц са публикувани в периодичните издания от онова време, но и до сега се ползват в научни изследвания и енциклопедични речници.

През 1873 г. е назначен за началник щаб на 32-ра пехотна дивизия. След обявяването на Руско-турската война (1877 – 1878) преминава Дунав и участва в сраженията водени от Източния руски отряд при селата Зараево и Мечка-Тръстеник. На 29 декември 1877 г. полковник Принтц е назначен за командир на 140-ти Зарайски пехотен полк и с него участва в освобождаването на Разград на 28 януари 1878 г. Остава с полка си в града и след подписването на Санстефанския договор.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Полковник Принтц умира от коремен тиф на 8 март 1878 г. в село Арнауткьой (Пороище) край Разград в дома на семейство Изворови превърнат през войната в лазарет. Заразява се докато помага на болните си войници. Погребан е тържествено в гробището на с. Пороище. На погребението му присъстват много войници, както и цялото село. Тялото на полковника е съпроводено с духова музика, с 13 оръдейни залпа и дори от личният му боен кон. Над гробът му в е поставен паметник, който съпругата му Евгения посещава след края на войната. Приживе, Принтц подарява на любезните си домакини малка иконка със сребърен обков и кана с чаша за чай от френски порцелан. Каната все още се пази като семейна реликва в рода на Изворови.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Полковник Принтц има сестра Юлия и двама братя – Николай (р.1836) и Сергей (р.1865). Женен е за Евгения Фьодоровна Левшина с която имат две дъщери – по-голяма София (р. 1871) и по-малка Евгения (р.1873). След смъртта на полковника, на вдовицата му е отпусната военна пенсия.

Надгробният паметник на полковник Принтц в с. Пороище.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]