Андрей Принтц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андрей Принтц
руски офицер
RU COA Printz XIV, 170.jpg

Звание полковник
Служил на Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Руска империя
Род войски пехота
Военно формирование 140-ти Зарайски пехотен полк
Битки/войни Руско-турска война (1877–1878)

Роден
Починал

Андрей Густавович Принтц е руски офицер, полковник, учен и географ. Като командир на 140-ти Зарайски пехотен полк участва в освобождението на град Разград през Руско-турската война (1877 – 1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Андрей Принтц е роден през 1838 г. в гр. Санкт Петербург в Руската империя, в семейството на Густав Густавович. Получава добро за времето си военно образование като завършва Първи кадетски корпус и Николаевската военна академия на Генералния щаб. През 1861 г. едва 23-годишен е зачислен към Генералния щаб и получава назначение в щаба на Отделен сибирски корпус в град Омск. През 1865 г. е повишен в чин подполковник, а през 1874 г. – в полковник.

През периода 1863 – 1864 г. прави пътувания в района на Алтай за да изследва местните племена. Целта е събиране и изучаване на военни, топографски и икономически данни за живота и обичаите на руските поданици в тази част на империята. Изследванията на Принтц са публикувани в периодичните издания от онова време, но и до сега се ползват в научни изследвания и енциклопедични речници.

През 1873 г. е назначен за началник щаб на 32-ра пехотна дивизия. След обявяването на Руско-турската война (1877 – 1878) преминава Дунав и участва в сраженията водени от Източния руски отряд при селата Зараево и Мечка-Тръстеник. На 29 декември 1877 г. полковник Принтц е назначен за командир на 140-ти Зарайски пехотен полк и с него участва в освобождаването на Разград на 28 януари 1878 г. Остава с полка си в града и след подписването на Санстефанския договор.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Полковник Принтц умира от коремен тиф на 8 март 1878 г. в село Арнауткьой (Пороище) край Разград в дома на семейство Изворови превърнат през войната в лазарет. Заразява се докато помага на болните си войници. Погребан е тържествено в гробището на с. Пороище. На погребението му присъстват много войници, както и цялото село. Тялото на полковника е съпроводено с духова музика, с 13 оръдейни залпа и дори от личният му боен кон. Над гробът му в е поставен паметник, който съпругата му Евгения посещава след края на войната. Приживе, Принтц подарява на любезните си домакини малка иконка със сребърен обков и кана с чаша за чай от френски порцелан. Каната все още се пази като семейна реликва в рода на Изворови. След смъртта на полковника, на вдовицата му е отпусната военна пенсия.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

  • баща Густав Густавович Принтц,
  • съпруга Евгения Фьодоровна Левшина Принтц,
  • брат Николай Густавович Принтц (р.1835),
  • сестра Юлия Густавовна Данзас (р.1851),
  • брат Сергей Густавович Принтц (р.1865),
  • дъщеря София Андреевна Принтц (р.1871),
  • дъщеря Евгения Андреевна Принтц (р.1873). [1]
Надгробният паметник на полковник Принтц в с. Пороище.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Geni.com. //