Андрей Принтц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андрей Принтц
руски офицер
Герб на рода Принтц
Герб на рода Принтц

Роден
Починал

Националност Флаг на Русия Русия

Андрей Густавович Принтц (на руски: Андрей Густавович Принтц) е руски офицер, полковник. Учен и географ. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Андрей Принтц е роден през 1838 г. в Санкт Петербург в семейството на потомсвения дворянин Густав Густавович. Посвещава се на военното поприще. Завършва 1-ви Кадетски корпус и Николаевската военна академия на Генералния щаб. Зачислен е към Генералния щаб и получава назначение в щаба на Отделен сибирски корпус в град Омск (1861). Повишен е последователно във военно звание подполковник от 1865 г. и в полковник от 1874 г.

Пътува в района на Алтай за да изследва местните племена (1863-1864). Целта е събиране и изучаване на военни, топографски и икономически данни за живота и обичаите на руските поданици в тази част на империята. Изследванията на полковник Андрей Принтц са публикувани в периодичните издания от онова време, но и до сега се ползват в научни изследвания и енциклопедични речници.

Назначен за началник на щаба на 32-ра пехотна дивизия (1873).

Надгробният паметник на полковник Андрей Принтц в село Пороище

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). На 29 декември 1877 г. полковник Андрей Принтц е назначен за командир на 140-ти Зарайски пехотен полк. Остава с полка си в Разград и след подписването на Санстефанския договор.

Полковник Андрей Принтц умира от коремен тиф на 8 март 1878 г. в село Арнауткьой край Разград в дома на семейство Изворови превърнат през войната в лазарет. Заразява се докато помага на болните си войници. Погребан е тържествено в гробището на село Арнауткьой. На погребението му присъстват много войници, както и цялото село. Тялото на полковника е съпроводено с духова музика, личният му боен кон и с 13 оръдейни залпа. Над гробът му в е поставен паметник, който съпругата му Евгения Пронгц посещава след края на войната. Приживе Андрей Принтц подарява на любезните си домакини малка иконка със сребърен обков и кана с чаша за чай от френски порцелан. Каната все още се пази като семейна реликва в рода на Изворови. След смъртта на полковника, на вдовицата му е отпусната военна пенсия.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

  • баща - Густав Густавович Принтц,
  • съпруга - Евгения Фьодоровна Левшина Принтц,
  • брат - Николай Густавович Принтц (р.1835),
  • сестра - Юлия Густавовна Данзас (р.1851),
  • брат - Сергей Густавович Принтц (р.1865),
  • дъщеря - София Андреевна Принтц (р.1871),
  • дъщеря - Евгения Андреевна Принтц (р.1873). [1]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден „Свети Станислав“ II степен с Императорска корона,
  • Орден „Света Ана“ II степен
  • Орден „Света Ана“ III степен
  • Орден „Свети Станислав“ III степен с мечове

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]