Андре Берже

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Андре Берже
André Berge
френски психоаналитик
Роден
Починал
27 октомври 1995 г. (93 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Научна дейност
Област Психология, психиатрия
Учил при Рене Лафорг

Андре Берже (на френски: André Berge) е френски лекар и психоаналитик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 24 май 1902 година в Париж, Франция. Той е незаконен син на президента на френската република Феликс Фор, макар че самия Берже не знае това. Израства в семейството на Рене и Антоанета Берже, католическо семейство от средната класа. Завършва лицея „Janson-de-Sailly“. През 1924 г. се жени за Женвиев Форкад.

По-късно Берже се заинтересува от психоанализата и решава да се подложи на анализа при Рене Лафорг през 1939 г. След това се включва в неговия „Club des Piqués“, в който са и други анализирани от Лафорг. Там става близък с Жулиет Фав-Бутоние, Франсоаз Марет (по-късно Франсоаз Долто) и Жорж Моко. Това му повлиява и започва да учи медицина и завършва през 1946 г. Същата година става асоцииран член на Парижкото психоаналитично общество, а две години по-късно и пълноправен член.

През 1965 г. Берже основава Асоциация за рехабилитация за умствено изостанали. В различни периоди е президент на Асоциацията „Монтесори“ за Франция, президент на Международната федерация за образование на родителите и педагозите (1973 – 1979).

В периода 1950 – 1952 г. защитава в съда Маргарет Кларк-Уилямс по обвинение, че практикува психоанализа без да е лекар. След разцепването във френската психоаналитична общност той остава член и на двете общества – Парижкото психоаналитично общество и основаното от Жак Лакан, Франсоаз Долто и Даниел Лагаш след това Френско психоаналитично общество.

По времето, когато се правят опити за интегриране на Френското психоаналитично общество става грешка, в която името му влиза в списъка на тези психоаналитици, които Международната психоаналитична асоциация иска да изключи. Все пак грешката е поправена и той създава Психоаналитична асоциация на Франция, на която е президент между 1969 – 1970 г.

Умира на 27 октомври 1995 година в Ньой сюр Сен на 93-годишна възраст.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Berge, André. (1936). L'éducation familiale. Paris: Montaigne.
  • Berge, André. (1968). Les psychothérapies. Paris: P.U.F.
  • Berge, André. (1970). L'enfant au caractère difficile. Paris: Hachette.
  • Berge, André. (1988). De l 'écritureà la psychanalyse, entretiens avec M. Mathieu. Paris: Clancier-Guénaud.
  • Berge, André. (1995). André Berge:Écrivain, psychanalyste, éducateur. Paris: Desclée de Brouwer.

Източници[редактиране | редактиране на кода]