Ане Рил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ане Рил
Ane Riel
РоденаАне Брам Лауритсен
25 септември 1971 г. (52 г.)
Професияписател
Националност Дания
Активен период1995 –
Жанрдрама, трилър, детска литература, документалистика
Известни творби„Смола“
НаградиСтъклен ключ

Повлияна от
СъпругАлекс Рил (2002 – )
Уебсайтaneriel.dk

Ане Рил (на датски: Ane Riel) е датска писателка на произведения в жанра трилър, детска литература, социална драма и документалистика.[1][2][3][4]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Ане Рил, с рождено име Ане Брам Лауритсен, е родена на 25 септември 1971 г. в Орхус, Дания.[3] Баща ѝ е адвокат, а майка ѝ пише и илюстрира детски книги.[1] През 1991 г. започва да следва история на изкуството в университета на Орхус, но напуска, преди да получи диплома.[1] През 1996 г. се мести в Копенхаген с намерението да следва илюстрация, но не успява.[3] Работи на непълно работно време в продължение на няколко години в музея за художника на комикси и сатирични творби Сторм П. (Робърт Сторм Петерсен).[4]

През 1995 г. е издадена първата ѝ книга, „В картината“, училищен учебник по изобразително изкуство, последвани от още две книги – по архитектура и за художника Сторм П.[3] От 2000 г. започва да публикува детска и юношеска литература, като книгите са илюстрирани от майка ѝ Мете Брам Лауритсен.[3] През това време тя асистира и пътува със своя партньор Алекс Рил, известен джаз барабанист в Европа, за когото се омъжва през 2002 г.

Първият ѝ криминален роман „Касапинът в Лисележе“ е издаден през 2013 г. Той е хумористична и гротескна история и печели награда за дебют в Дания.[2]

През 2015 г. е издаден психологическият ѝ трилър „Смола“.[2] Бащата на шестгодишната Лив инсценира смъртта ѝ за пред властите, а тя живее скрита зад кутиите и кашоните, запълнили работилницата му в изолирана къща дълбоко в красива гора. В свят, където и в най-малките неща имат душа и където дори в пътуването на една мравка в смолата на боровете може да се намери по-висш смисъл. Лив е ярка, изпълнена с живот и любопитството, и търси приключения в реалния свят. Романът става международен бестселър и е удостоен с най-престижните скандинавски литературни награди: „Стъклен ключ“, „Златен куршум“, „Златен лост“ и „Харалд Могенсен“.[1] През 2019 г. романът е екранизиран в едноименния филм.

Произведенията ѝ са издаден на над 30 езика по света.[4]

Ане Рил живее със семейството си в малкото селце Лиселейе, в северната част на Столичния регион на Дания.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Slagteren i Liseleje (2013)[2][4]
  • Harpiks (2015) – награда „Стъклен ключ[1][2]
    Смола, изд. „Лемур“ (2022), прев. Светлана Малковска-Старирадева
  • Bæst (2019)
  • Urværk (2021)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Små stød (2023) – разкази[2]

Детска литература[редактиране | редактиране на кода]

с илюстраторката Мете Брам Лауритсен
  • Da mor og far blev skilt (2000)[2]
  • Ferie med gys (2000)
  • Sylfeden - et balleteventyr (2001)
  • Da Mikkel fik en ny familie (2002)
  • Vild med Julie (2003)
  • Sig ja, Julie! (2005)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

учебници по изобразително изкуство
  • Ind i maleriet (1995)
  • Arkitektur - værd at kigge efter! (1996)
  • Storm P. – Indenfor og udenfor (1998)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 2019 Harpiks

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ane Riel в Уикипедия на датски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​