Анри дьо Байе-Латур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анри дьо Байе-Латур
Henri de Baillet-Latour
белгийски спортен функционер
Рудолф Хес, Анри дьо Байе-Латур (по средата) и Адолф Хитлер на Зимни олимпийски игри 1936
Рудолф Хес, Анри дьо Байе-Латур (по средата) и Адолф Хитлер на Зимни олимпийски игри 1936

Роден
Починал
Анри дьо Байе-Латур в Общомедия

Анри дьо Байе-Латур (Henri de Baillet-Latour) е белгийски аристократ (граф), дипломат, спортен функционер. Той е третият президент на Международния олимпийски комитет (МОК).

Произхожда от семейството на бивш управител на провинция Антверпен. Завършва Льовенския университет.

Работи във външното министерство на Белгия, изпълнява дипломатическия задания в чужбина. Той е дипломатически представител на страната си в Нидерландия.[1]

По поръчение на краля и правителството организира 3-тия конгрес на МОК в Белгия. Става член на МОК през 1903 г., а 2 години по-късно е съучредител на Белгийския олимпийски комитет.

След като Антверпен получава домакинството на олимпиадата през 1920 г., Латур става главен организатор на събитието. След успешната олимпиада и отказването на Пиер дьо Кубертен от председателството на МОК за негов наследник е избран именно белгийският аристократ. Той остава президент до смъртта си през 1942 г.

Латур е известен като силен поддръжник на аматьорския спорт и честната игра. Смята, че спортистите не бива да получават пари за това, че се състезават. Подобно на Кубертен призовава за по-широко участие на жените в игрите. Опитва се да ограничи хитлеристката пропаганда на олимпиадите по времето на Третия райх.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]