Антонио Фарнезе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антонио Фарнезе
Енриета д’Есте от Модена, съпруга на Антонио Фарнезе

Антонио Фарнезе (на италиански: Antonio Farnese, * 29 ноември 1679 в Парма, † 20 януари 1731 в Парма) е от 1727 до 1731 г. последният херцог на Парма и Пиаченца от фамилията Фарнезе.

Той е вторият син на херцог Ранучо II Фарнезе (1630–1694) и третата му съпруга Мария д’Есте (1644–1684). Брат е на Франческо Фарнезе (1678–1727), херцог на Парма и Пиаченца от 1694 г. След смъртта на бездетния му брат му Франческо през 1727 г. Антонио го последва като херцог на Парма и Пиаченца.

Антонио Фарнезе се жени на 48 години на 5 февруари 1728 г. за Енриета д’Есте (1702–1777), дъщеря на Риналдо д’Есте, херцог на Модена и Реджо и съпругата му Шарлота Фелицита фон Брауншвайг-Люнебург. Бракът е бездетен.

Той умира през 1731 г. Херцогството Парма и Пиаченца е наследено от Елизабета Фарнезе, доведената дъщеря на полубрат му Одоардо II Фарнезе, която е съпруга на испанския крал Филип V (1683–1746) от фамилията на Бурбоните. Тя дава херцогството и собственостите на Фарнезите в и около Рим на нейния син Карл III.

През 1740 г. вдовицата му Енриета д’Есте се омъжва за фелдмаршал Леополд фон Хесен-Дармщат (1708–1764), син на Филип фон Хесен-Дармщат, гувернатор на Мантуа.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Emilio Nasalli Rocca, I Farnese, dell'Oglio editore, 1969
  • Giovanni Drei, I Farnese grandezza e decadenza di una dinastia italiana, La Libreria dello Stato, Roma 1954
  • Acton, Harold: The Bourbons of Naples, Methuen & Co, London, 1956
  • Solari, Giovanna: The House of Farnese: A Portrait of a Great Family of the Renaissance, Doubleday & Company, New York, 1968

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]